Когато кризата удари – дали ще е пандемия, водна авария или природно бедствие – има една институция, която тихо, но решително се включва в помощ на хората: Държавният резерв и военновременни запаси. Малко се говори за него, но ролята му е ключова – а запасите, които съхранява, могат да се окажат разликата между хаос и ред в извънредни ситуации.
250 000 литра вода и 9 тона храни – помощ при нужда
От началото на миналата година насам държавният резерв е подпомогнал десетки населени места, засегнати от водна криза, както и социални институции. Става дума за близо четвърт милион литра питейна вода и девет тона консервирани храни, готови за директна консумация.
„Помагали сме и с болнично, домакинско имущество, лекарства, дори с почистващи препарати“, обяснява Асен Асенов, председател на агенцията.
И болници от нулата – за часове
По време на пика на COVID-19 резервът буквално е спасил животи, разкривайки три напълно оборудвани полеви болници в София, Варна и Пловдив. Осигурени са легла, посуда, лекарства и дори пишещи машини – в случай на пълно спиране на електричеството.
А свещи? Не. Но генератори – да. Такива вече са били предоставяни на болници, за да продължат да функционират при липса на ток.
Какво още съхранява резервът?
Храни – трайни, готови за консумация
Вода – в бутилки, за питейни нужди
Лекарства – животоспасяващи запаси
Горива – за поне три месеца напред
Болнично оборудване – легла, инвентар, средства за дезинфекция
Средства за животоподдържане – от генератори до мобилни решения
Проблемите: хора няма, заплатите ниски
Макар да работят с мисия, служителите в Държавния резерв не получават достойно заплащане. Средната заплата е по-ниска от тази в другите ведомства, а текучеството на кадри е високо. Добре обучени служители напускат, привлечени от по-високо заплащане другаде.
„Вършим много работа с малко хора. Но засега се справяме“, казва Асенов.
Резервът е скритият страж на националната сигурност
В свят, в който несигурността е ежедневие – пандемии, природни бедствия, войни, икономически сътресения – държавният резерв е последната, тиха линия на защита. Може да не го виждаме всеки ден, но когато бедствието почука на вратата, той е там – с вода, храна и дори с електричество.
И макар институцията да не търси признание, време е да ѝ обърнем повече внимание – не само когато вече е късно.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!