Конституционният съд проверява решението на Йотова за партийните квоти в ЦИК

Конституционният съд образува дело заради начина, по който президентът Илияна Йотова разпредели местата в новия състав на Централната избирателна комисия между парламентарно представените политически сили.

Производството е образувано по искане на 49 народни представители от 52-рото Народно събрание. Те оспорват част от правилата за провеждането на публичните консултации и процедурата за назначаване на членовете на ЦИК.

Казусът е регистриран като конституционно дело №14/2026 г., а за негов докладчик е определен съдия Янаки Стоилов, пише Mediapool.

До спора се стигна, след като в края на май президентът Илияна Йотова утвърди правилата за избор на новия състав на ЦИК. В тях беше определено и колко представители може да предложи всяка парламентарно представена партия или коалиция.

Новата комисия се състои от общо 15 членове. Според разпределението, направено от президентската институция, „Прогресивна България“ получи максимално допустимите седем места.

На ГЕРБ бяха разпределени три места, на ДПС – две, а на „Продължаваме промяната – Демократична България“ също бяха определени общо две позиции. „Възраждане“ получи един представител.

При изчисленията „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ бяха разгледани като един политически субект, тъй като са участвали заедно на парламентарните избори.

Именно това разпределение предизвика възраженията на „Демократична България“. От формацията заявиха, че президентската администрация е допуснала грешка при изчисляването на квотите.

Според техните сметки коалицията ПП–ДБ трябва да разполага с трима членове в ЦИК, докато ДПС трябва да получи само един представител. Така спорът на практика е за едно място в комисията.

Представители на ДБ повдигнаха въпроса още по време на консултациите при държавния глава на 9 юни. Президентът Илияна Йотова обаче отказа да промени предварително обявеното разпределение.

След като не беше постигнато съгласие, от „Демократична България“ обявиха, че ще потърсят произнасяне от Конституционния съд.

За сезирането на съда са необходими подписите на поне 48 народни представители. Парламентарната група на ДБ разполага с 21 депутати и затова се нуждаеше от подкрепа от други формации.

Към искането се присъединиха народни представители от „Продължаваме промяната“, както и от „Възраждане“. Така документът събра общо 49 подписа – с един повече от конституционно необходимия минимум.

Сега Конституционният съд трябва да прецени дали оспорените правила и използваният от президентската институция начин за разпределяне на местата съответстват на Конституцията и на принципите, заложени в Изборния кодекс.

Решението може да има пряко значение за състава на ЦИК. Ако съдът приеме доводите на вносителите, може да се стигне до промяна в представителството на отделните политически сили – едно от местата на ДПС да бъде предоставено на ПП–ДБ.

Новият състав на ЦИК вече беше назначен от президента, като членовете му встъпиха в мандат на 23 юни 2026 г. Това означава, че съдебният спор започва, след като комисията вече е започнала работа.

Казусът поставя отново въпроса за политическия баланс в изборната администрация и за начина, по който парламентарното представителство трябва да бъде отразено в състава на институцията, която организира и контролира провеждането на изборите в страната.