Кошлуков предложи да свали канал от БНТ за икономии

Кошлуков предложи да свали канал от БНТ за икономии. Според генералния директор Емил Кошлуков Българската национална телевизия (БНТ) може да спести 1,4 млн. лв., ако свали БНТ4 - каналът за българите в чужбина. Той бе изслушан днес от Комисията по културата и медиите в Народното събрание относно актуални проблеми в дейността на медията.

Кошлуков разказа, че каналът БНТ4 е лицензиран от Съвета за електронни медии (СЕМ).

„Искам да припомня на уважаемите депутати, че той е създаден навремето с решение, с постановление на Министерски съвет като канал за българите в чужбина“, посочи той. Според него БНТ4 вече не осъществява и не постига целите, които са му били заложени от българското правителство, информира БТА.

„Този канал няма собствена продукция. Той повтаря само предаванията, които БНТ произвежда. Практически е сбирка от това, което сме произвели така или иначе по другите канали. Той се разпространява чрез спътник, което в момента е абсолютно излишно, според мен. Никой не гледа по този начин телевизия“, обясни Емил Кошлуков. Той коментира, че ако народните представители в комисията преценят, че това е добра стъпка, от БНТ ще се обърнат „още утре“ към СЕМ за свалянето на канала. Вероятно би било редно да уведомим Министерски съвет, че няма нужда от такъв тип канал, допълни той.

Кошлуков припомни, че обществената телевизия има проблеми, свързани с разпространението и спортните права.

БНТ, БНР и БТА излязоха на протест с искане за по-високи възнаграждения (видео)

В БНР пък не искат да закриват програми и състави

План за оптимизация на разходите представи и генералният директор на БНР Милен Митев. Той не предлага закриване на цели програми, но смята, че е необходима промяна на програмните схеми, за да се включи повече обмен на съдържание между различните програми, всяка от които сега произвежда собствена 24-часова продукция. Като пример за такива съвместни предавания Митев посочи "По първи петли", което се прави съвместно от всички програми и всеки ден се излъчва от една от тях.

Митев представи и допълнителни намерения да се пенсионират служители в пенсионна възраст, въпреки че това спестява разходи от по-високи възнаграждения в дългосрочен план, но на първо време изисква немалко средства за заплатите, които се дължат при пенсиониране.

„Общо максималният размер на средствата, които бихме могли да икономисаме с този план, е малко над два милиона лева на годишна база. Трудно е това нещо да стане веднага, защото най-напред трябва да се обмислят малко програмните схеми“, каза Милен Митев. Посочи, че ако се започне изпълнение на този план, реалистично ефектът от него ще се усети през следващата година.