Кремъл затяга сигурността около Путин заради страх от покушения и преврат

Кремъл е увеличил значително мерките за сигурност около президента на Русия Владимир Путин. Това става ясно от доклад на европейска разузнавателна служба, съобщи CNN.

Документът описва серия от извънредни мерки. Сред тях са инсталиране на системи за наблюдение дори в домовете на близки сътрудници, двойни проверки за посетители и ограничаване на комуникациите – хората около президента могат да използват само телефони без интернет. Освен това на служители като готвачи, охрана и фотографи е забранено да използват обществен транспорт.

Според доклада тези мерки са въведени след серия от атаки срещу високопоставени военни, включително убийството на руски генерал в края на 2025 г. Случаят е довел до напрежение между различни структури за сигурност в Кремъл и до сериозни критики на високо ниво.

Руският президент е ограничил и движението си – посещава по-малко места, избягва традиционните си резиденции и не е посещавал военни обекти през 2026 г., въпреки че това е било честа практика преди. За да поддържа публичния си образ, Кремъл разпространява предварително записани видеа.

От началото на войната в Украйна през 2022 г., Путин прекарва дълги периоди в специално оборудвани бункери, включително в района на Краснодар.

Докладът подчертава, че Кремъл се опасява не само от външни заплахи, но и от вътрешни – включително изтичане на информация и потенциален опит за преврат. Особено внимание се обръща на възможността за атака с дрон, включително от представители на руския елит.

Като потенциален риск е посочен бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, който според анализа запазва влияние във военните среди. Арестът на негов близък съратник Руслан Цаликов през март 2026 г. допълнително е разклатил баланса в управляващия елит.

На този фон Русия продължава да търпи сериозни загуби във войната – според западни оценки около 30 000 убити и ранени месечно. В същото време украински дронове достигат цели дълбоко в руска територия, включително в Москва.

Икономическите последици също стават все по-осезаеми – прекъсвания в мобилните услуги и нарастващо недоволство сред градските елити. Всичко това засилва усещането за нестабилност вътре в страната.

Докладът описва и напрежение между ключови фигури като началника на Генералния щаб Валерий

Герасимов и директора на ФСБ Александър Бортников, свързано с провали в сигурността.

В крайна сметка документът очертава картина на засилена параноя и вътрешно напрежение в Кремъл, като същевременно се отбелязва, че подобна информация е трудно проверима и може да има и стратегическа цел – да дестабилизира руското ръководство.