Международен доклад определи София като "най-опасния град за деца"

София заема последно място в класацията за безопасност на придвижване на деца и подрастващи в градска среда сред 36 европейски столици и големи градове. Това сочат данните от новото международно проучване „Улици за децата, градове за всички“ на мрежата Clean Cities Campaign, което анализира ангажимента на градовете към създаване на безопасна, чиста и достъпна мобилна среда за най-малките.

Къде е проблемът?

Общата оценка на София е 27 пъти под средната за участващите градове и над три пъти по-ниска от тази на предпоследния в класацията – Букурещ. Столицата ни изостава по всички ключови показатели:

1. Училищни улици (затворени за автомобили в близост до училища)
   – В София няма нито една такава улица. Оценка: 0.
2. Зони с ограничена скорост (30 км/ч или по-ниска)
   – Само 2,9% от улиците в града имат подобно ограничение, спрямо над 50% в почти половината от европейските градове.
3. Защитена велосипедна инфраструктура
   – Покрива едва 1,9% от велосипедната мрежа, което ни поставя на предпоследно място, преди Букурещ (1%).

В контраст: Париж, Лондон и Милано

Най-добре представящите се градове – Париж, Лондон, Милано, Антверпен и Торино – са въведели училищни улици в над 20% от училищата, обширни зони с намалена скорост и защитена велосипедна мрежа, като Париж ограничава скоростта на 80% от уличната си мрежа.

Какво казват експертите?

Според Драгомира Раева от българския партньор на „Чисти градове“ – екологично сдружение „За Земята“, тези мерки са напълно приложими у нас:

„За София, както и за други големи градове като Пловдив и Варна, тези препоръки са напълно адекватни и приложими. Въпросът опира до липсата на политическа воля и лидерство.“

Тя подчертава, че гражданите също трябва да застанат зад децата, като упражнят натиск върху местните власти и настояват за конкретни действия – училищни улици, намалена скорост и реална велосипедна инфраструктура.

Какво можем да направим в България?

Докладът прави следните препоръки към местните власти:

• Да въведат училищни улици около всяко основно училище.
• Да ограничат скоростта до 30 км/ч в жилищни квартали и около учебни заведения.
• Да инвестират в защитена велосипедна и пешеходна инфраструктура.
• Да поставят децата в центъра на градското планиране.

Към момента София не изпълнява нито едно от тези изисквания в значим мащаб. Това не само застрашава безопасността на децата, но и влошава качеството на въздуха, мобилността и цялостната среда на живот в града.

Изводите

Класирането не просто сочи, че София е „последна“ – то е предупреждение за политическа и административна безотговорност, която поставя под риск най-уязвимите – децата. Докато други европейски градове използват всеки инструмент, за да подобрят средата за придвижване, София все още няма нито една реална училищна улица и почти никакви условия за безопасно колоездене.

Промяната не изисква нови технологии, а решителност и ангажимент от страна на местната власт. Въпросът е: кога Столична община ще обърне внимание не само на автомобилите, но и на децата?