Млади лекари получават в пъти по-ниски заплати от чиновници в МЗ

Данни, получени по Закона за достъп до обществена информация, показват сериозни разлики във възнагражденията между административните кадри в Министерството на здравеопазването и лекарите-специализанти.

Според информацията, средната заплата за април 2026 г. на директор на дирекция в Министерството на здравеопазването е била 4 563 евро, което е близо четири пъти повече от възнаграждението на лекар-специализант, който реално работи с пациенти. Най-високото месечно възнаграждение за директор е достигнало 9 387 евро, или около осем пъти повече от дохода на млад лекар, пише OFFNews.

Здравният министър: Държавните болници дължат над 426 млн. евро (видео)

Още по-високи са възнагражденията на политическото и административното ръководство – заместник-министрите са получавали средно около 10 700 евро месечно, докато средната заплата на специализант е около 1 180 евро.

По данни, изнесени от ИК „Бъдеще в България“, допълнителните бонуси също значително увеличават разликата – средният бонус за директор за първото тримесечие на годината е около 1 906 евро, което само по себе си надвишава месечната заплата на млад лекар.

От организацията посочват и конкретен случай – настоящият здравен министър Катя Ивкова, която преди да поеме поста е оглавявала дирекция в същото министерство. През април 2026 г. тя е получила 5 442 евро брутно възнаграждение (заплата и допълнителни бонуси), като е единственият служител, дал съгласие данните му да бъдат публично оповестени.

Организацията твърди, че Министерството на здравеопазването е отказало да предостави поименни данни за останалите директори, като ги е определило като „лични данни“. По техни думи институцията дори е изискала съгласие от самите служители, за да бъдат разкрити възнагражденията им, но повечето са отказали.

От „Бъдеще в България“ посочват, че проблемът не е само в заплатите, а в структурата на системата. Младите лекари настояват за достойно базово възнаграждение, обвързано с квалификацията и отговорността, а не с броя отчетени клинични пътеки, които в момента влияят пряко върху доходите в болниците.

Сред основните им искания са и въвеждане на единен национален конкурс за специализация, както и цялостна реформа на здравната система, която според тях от години функционира с приоритет на финансирането пред резултата за пациента.

Според младите медици настоящият модел води до дисбаланс, при който административните структури получават значително по-високи възнаграждения от лекарите, които реално извършват лечебната дейност.