Москва разширява правото на Путин да изпраща войски зад граница

Правителствената комисия по законодателната дейност в Русия е одобрила проект за поправки, които ще разширят правомощията на президента Владимир Путин да използва армията извън границите на страната.

Според законопроекта, цитиран от агенция Интерфакс, държавният глава ще може екстериториално да изпраща подразделения на руските въоръжени сили, за да „защитават гражданите на Руската федерация“, ако те бъдат арестувани, задържани или преследвани в чужбина.

Става дума за случаи, в които руски граждани са задържани по решения на съдилища или международни институции, които Москва не признава или смята за нелегитимни, пише Mediapool.

Предложеният закон предвижда промени в законите „За гражданството“ и „За отбраната“, като проектът е изготвен от Министерство на отбраната на Русия.

И в момента руският президент има правомощия да изпраща войски зад граница. Според действащия федерален закон „За сигурността“ това е възможно, когато решения на други държави или международни органи се считат за противоречащи на интересите на Русия или засягат вътрешния ѝ правов ред.

Юристи обаче смятат, че новите поправки може да са свързани с инициативата на Съвет на Европа и държавите от Европейски съюз за създаване на специален трибунал срещу Русия заради войната в Украйна.

Според адвоката Дмитрий Малбин, цитиран от руското издание РБК, законопроектът вероятно е реакция именно на този план. Трибуналът трябва да разследва престъплението агресия срещу Украйна и да търси отговорност от руското политическо и военно ръководство.

До есента на миналата година 26 държави от ЕС са потвърдили участие в бъдещия трибунал, който ще бъде създаден по модел на Нюрнбергски процес. През януари 2026 г. Европейският съюз е отпуснал първите 10 милиона евро за функционирането на структурата.

По информация на Deutsche Welle, трибуналът може да повдигне обвинения срещу поне 20 души.

Междувременно западни служби за сигурност все по-често предупреждават за риск от бъдеща ескалация между Русия и европейски държави.

Ръководителят на германското разузнаване BND миналото лято предупреди за възможна руска провокация в балтийските държави по сценарий, подобен на анексирането на Крим през 2014 г.

По-рано тази година датското разузнаване също заяви, че Русия би могла да започне мащабен военен конфликт в Европа в рамките на пет години. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също подкрепи тази оценка.

Началникът на Генералния щаб на Франция Фабиен Мандон пък заяви, че страната трябва да бъде готова за евентуален сблъсък с Русия в следващите 3–4 години.

Анализатори от Институт за изследване на войната дори смятат, че т.нар. „нулева фаза“ на подготовка за подобен конфликт вече е започнала.

Като признаци за това те посочват реорганизацията на военните окръзи по западната граница на Русия, изграждането на нови военни бази близо до Финландия, както и различни форми на хибридни действия – включително саботажи, заглушаване на GPS сигнали и провокации във въздушното пространство.