На фона на стотици трагедии: Агенция харчи милиони, за да осигури "пътна безопасност"

Докато войната по пътищата у нас взима жертви всеки ден, една институция – създадена именно с мисията да се справя с този кошмар – изглежда напълно откъсната от реалността. Това е Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП). Създадена през 2019 г. с гръмки обещания за нов подход и „по-добра координация“, шест години по-късно агенцията се превръща в нарицателно за бюрократична немощ и институционално лицемерие.

След поредната трагедия – смъртта на 12-годишната Сияна в катастрофа на опасен пътен участък – реакцията на агенцията беше по чиновнически хладна: докладът ще бъде изготвен, препоръки ще бъдат дадени, предстои анализ. С други думи – „След дъжд качулка“. А на същото място дни по-късно отново става инцидент. И пак същото мълчаливо бездействие.

Да, агенцията има план за намаляване на жертвите на пътя – така поне твърди председателката Малина Крумова. Според нея „всичко върви по план“, а резултатите били „в рамките на планираното“. Тъжното е, че това не звучи като оправдание, а като подигравка – към близките на загиналите и към всички, които ежедневно шофират по разбити и необезопасени пътища.

ДАБДП не е просто институция в сянка – тя е призрак, който поглъща милиони левове всяка година за брошури, медийни кампании и... наеми. Само за офиса си в сграда на БПЦ в центъра на София агенцията е платила почти половин милион лева. Същевременно последният ѝ отчет за пътната обстановка е от... 2022 г., а за първото полугодие на 2020 г. има „обобщен анализ“. Да, толкова е актуална дейността ѝ.

Планът за 2025 г. предвижда 10 проверки на пътища. Десет. За цялата година. На фона на хиляди опасни участъци, липса на маркировка, разбит асфалт и недостиг на сигнализация. Десет проверки са не само капка в морето – те са обида за здравия разум.

Има и мобилни лаборатории – две, на стойност 2.1 милиона лева. Но никой не е чул за работата им. Има и „платформи за сигнали“, за които са предвидени над 600 000 лева. Но те още не съществуват, защото проектът затъва в жалби. Междувременно агенцията плаща на медии за отразяване на кампании като „Гласът от задната седалка“ – добре звучащи имитации на дейност, без реално въздействие.

Колко още трябва да се чака институции като тази да покажат реален принос, а не просто отчетна активност? Колко още пари ще се изливат в кухи структури, които не носят промяна, не водят до превенция и не спасяват животи?

Време е да си зададем важния въпрос: има ли нужда България от агенция, чиято работа никой не вижда, чиито резултати никой не усеща и чиято ефективност е равна на нула? Може би е време не само за проверки на пътищата, но и за проверки на онези, които трябва да ги правят. И най-накрая – време е за отговорност. Защото с брошури, таблици и красиви планове по телевизията живот не се спасява.