Над 80% от децата в приемни семейства са били жертва на насилие от биологичните си родители (видео)

Над 80% от децата, които днес живеят в приемни семейства, вече са били жертва на физическо или емоционално насилие, преди да бъдат изведени от биологичните си родители. Данните идват от допитване на Националната асоциация за приемна грижа и очертават тревожна тенденция – вместо да получат подкрепа в системата, тези деца често се сблъскват с предразсъдъци именно там, където би трябвало да бъдат защитени – в училище. Според приемния родител Десислава Тодорова, която разказа своята история в ефира на NOVA NEWS, броят на тези деца расте. Много от тях са изведени от семейства след побои и тежки форми на насилие и пристигат в приемния дом „с много страх в сърцето, с огромни липси“, които новите родители се опитват да запълнят. Тези деца са трудни, нуждаят се от много любов, постоянство, прегръдки и целенасочени усилия травмите да бъдат лекувани. Тодорова е категорична, че с родители от рискови групи трябва да се работи системно, но и че те трябва да носят реална наказателна отговорност за стореното. Въпреки грижите в приемните семейства, връщането към „нормален“ живот остава изключително трудно за деца, преминали през толкова много агресия и тормоз.

Коментарът на "Господарите"

Тези числа – „над 80%“ – не са просто суха статистика, а диагноза за общество, което продължава да реагира късно и половинчато на насилието над деца. И в наши репортажи сме показвали как институциите често се намесват едва когато вредата е вече огромна – след години тормоз, след сигнали, подминавани с „липса на достатъчно данни“, след трагедии, които можеха да бъдат предотвратени. Историята на приемните родители, които посрещат деца „с много страх и липси“, показва, че приемната грижа е последната буферна зона между насилието и пълното рухване на детския свят. Но ако системата спира до там – с добро сърце на няколко стотин приемни родители – нищо по същество не се променя: насилниците рядко стигат до ефективни присъди, превенцията е повече на хартия, отколкото на терен, а училището често се превръща в място на стигма, вместо на подкрепа. Когато приемните семейства казват, че децата идват „с много страх“, това е оценка не само за агресивните родители, а и за институциите, които са ги оставили сами в тази агресия твърде дълго. Ако обществото наистина иска да пречупи този модел, трябва паралелно да има: ранно разпознаване на насилието, реална наказателна отговорност за извършителите, психологическа и образователна подкрепа за децата, както и уважение и ресурс за приемните родители, които в момента запълват дупки в една пробита система.