Наши учени изследват Космоса от Антарктида

Наши учени изследват Космоса от Антарктида. Първият полярен астрономически проект на България вече е факт. От началото на годината главен асистент Ивайло Начев от Техническия университет в София се намира в Българската антарктическа база на остров Ливингстън. Целта на експедицията е да се осъществи радионаблюдение на Слънцето, като продължителността е 50 дни, разказва bTV.

Изследванията на Слънцето и слънчевата активност са изключително важни за хората и за биосферата на Земята. Екипът от български учени избира Антарктида неслучайно. Преимуществото е изключително тихата радио локация.

"Тук на Антарктида радиочестотния спектър е изключително чист. И улавяйки дадено събитие, ние можем да го свържем с дадена слънчева активност", обяснява Ивайло Начев.

Така липсата на мобилни комуникации, ФМ радиа или други сигнали от електронни устройства прави района подходящ за изследването. Ръководител на проекта е доцент д-р Камен Козарев.

"За пръв път имаме астрономически очи на Антарктида. Тези експерименти, които в момента се извършват, са насочени към изследване на слънчевата активност и слънчево – земните връзки", обяснява той.

Най-големият айсберг в света се е насочил към британски остров

С трите експеримента, които се провеждат в Антарктида, българският екип изследва как влияе слънчевата активност на йоносферата – най-горната част от атмосферата, на магнитното поле и на космическата радиация, която достига до земята.

"Слънчевите изригвания, които са непредвидими в момента, могат да предизвикат щети и проблеми за нашите технологични системи", обяснява Козарев.

Хората също се влияят от слънчевите изригвания.

През 2025 г. се очаква пик на слънчевия цикъл и избухващите събития от Слънцето ще се случват почти всеки ден, отбелязват от Института по астрономия.

Условията на Антарктика и по това време на годината – полярното лято, са тежки. Температурите варират от пет до минус пет градуса, а ветровете достигат до 60 км/ч. 

Следващото посещение се готви за края на тази година, а желанието на българските учени е това да се превърне в дългогодишен проект.