Нова книга твърди, че философът и писател Албер Камю е бил убит от КГБ

60 години след като френският Нобелов лауреат Албер Камю загина в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, в нова книга се твърди, че той е бил убит от шпионите от КГБ в отмъщение за антисъветската му реторика, пише Гардиън.

Италианският автор Джовани Катели за първи път споделя теорията си през 2011 г., като пише във вестник Corriere della Sera, че е открил бележки в дневника на знаменития чешки поет и преводач Ян Забрана, които предполагат, че смъртта на Камю не е била случайност. Сега Катели е разширил своите изследвания в книга, озаглавена „Смъртта на Камю“.

Камю умира на 4 януари 1960 г., когато неговият издател Мишел Галимар губи контрол над колата си и тя се разбива в дърво. Писателят умира моментално, а Галимар - няколко дни по-късно. Три години преди това авторът на "Чужденецът" печели Нобеловата награда за „осветяване на проблемите на човешката съвест в нашето време“.

„Повредата изглежда е била причинена от удар или счупена ос; експертите бяха озадачени от това, което се случва на дълъг участък от прав път с ширина 30 фута и с малко движение по това време“, пише Херберт Лотман в своята биография от 1978 г. на автора.

ГОСТ НАПУСКА ЖИВО ПРЕДАВАНЕ ЗАРАДИ СПОР ОКОЛО КГБ И ЦРУ

Катели смята, че пасажът в дневниците на Забрана обяснява случилото се. Поетът пише в края на лятото на 1980 г., че „знаещ човек“ му е казал, че КГБ е има пръст в цялата история. „Те поставиха в гумата инструмент, който в крайна сметка я прониза, когато колата пътуваше с висока скорост."

Според Забрана, заповедта за убийството е издадена от Дмитрий Шепилов, министър на вътрешните работи на Съветския съюз, като отмъщение за статия на Камю във френския вестник Franc-Tireur, публикувана през март 1957 г.

„Изглежда, че са били необходими на разузнаването три години, за да изпълни поръчката“, съобщава дневникът на Забрана. „Те успяха в крайна сметка и по такъв начин, че до днес всички мислеха, че Камю е загинал заради обикновена катастрофа с кола. Човекът отказа да ми каже източника си, но твърдеше, че казва истината."

БЕРЛИНСКИТЕ ТАЙНИ НА КГБ И ГРУ

Катели е прекарал години в проучвания. В своята книга той интервюира вдовицата на Забрана, Мари, разследва инфилтрацията на КГБ във Франция и включва показания от противоречивия френски адвокат Жак Вергес. След публикуването на книгата в Италия, Катели се свърза с Джулиано Спазали, италиански адвокат. Спаззали споделя разговор, който е водил с покойния Вергес за смъртта на Камю.

„Вергес каза, че инцидентът е бил инсцениран. Според мен Вергес имаше повече доказателства, отколкото искаше да сподели с мен. Въздържах се да питам", казва Спазали на Катели. „Дискретността е най-доброто отношение, когато гореща тема се повдигне неочаквано. Не разследвах по-нататък и въпреки това си спомням как Вергес беше сигурен, че инсценираната катастрофа е дело на КГБ с одобрението на френското разузнаване".

Катели твърди, че откровеността на Камю пречи на френско-съветските отношения, а „изявеният характер на писателя… изпъкваше в очите на френския народ като напомняне за жестокия империализъм на СССР. И френското, и съветското правителство биха се възползвали много от заглушаването на това неприятно напомняне..."

Катели каза, че теорията му не е била одобрена от дъщерята на Камю, Катрин, която забранила на издателя Галимар да цитира работата на баща си. Въпреки това книгата е публикувана във Франция, Аржентина и Италия и получи подкрепата на Пол Остър, който нарече аргумента на Катели непреодолим.

Източник: Гардиън