Новата антикорупционна комисия все още работи само по документи

Повече от два месеца след встъпването в длъжност на новите ѝ членове Комисията за противодействие на корупцията (КПК) все още не разполага с необходимите условия, за да заработи пълноценно. Институцията няма изградена администрация, достатъчно помещения и осигурено финансиране, а достъпът до архива на предишната комисия предстои да бъде организиран.

Това стана ясно от изслушване на председателя на КПК Пламен Тодоров в парламентарната комисия за противодействие на корупцията. По думите му най-рано в началото на ноември органът може да достигне минималния капацитет, необходим за работа по всички направления.

От закриване до повторно изграждане

В края на януари комисията беше закрита по предложение на ГЕРБ, подкрепено от ДПС, БСП и ИТН. Мотивът беше, че борбата с корупцията не изисква специализиран орган от този тип.

Управляващите от „Прогресивна България“ впоследствие решиха да възстановят КПК. Промяната беше свързана и с условията за получаване на европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Нов антикорупционен закон беше приет в края на май, а членовете на комисията встъпиха в длъжност в началото на август.

Сега Тодоров обяснява, че според новия закон КПК не е правоприемник на предишната комисия. Това затруднява възстановяването на структурата и връщането на необходимите активи.

Липсват администрация, помещения и архив

Към момента са назначени 10 служители, които да започнат административната работа. От Сметната палата е получен списък с активи и е започнало предаването им, включително на помещения на площад „Св. Неделя“. Очаква се да бъдат възстановени и активи, свързани с дейността на бившата комисия, която беше разпределена между различни институции.

Сред основните проблеми е липсата на подходящи работни помещения. Според Тодоров дори осигуряването на обещаното от правителството финансиране няма да е достатъчно, ако служителите няма къде да работят.

Комисията трябва да изгради и регистратура за работа с класифицирана информация. За целта са необходими сертифицирани помещения и служители с разрешение за достъп до държавни тайни. Едва след това може да започне прехвърлянето на секретния архив с делата на предишната КПК, който се намира в ДАНС.

Тодоров предупреди, че без възстановяване поне на част от предишните активи комисията няма да може да започне работа в пълен обем.

Неясноти около документите в ДАНС

Пред депутатите Тодоров съобщи още, че КПК няма собствен сайт и пресцентър. По думите му институцията се сблъсква с множество практически затруднения, които забавят изграждането ѝ.

Очакванията са около 3 ноември да бъде назначен минималният необходим брой служители, така че комисията да може да поема досъдебни производства и да възстанови достъпа си до архивните документи.

Председателят допусна, че към края на годината КПК ще може да изпълнява повечето от дейностите, възложени ѝ по закон.

Депутатът от „Демократична България“ Димитър Найденов изрази притеснение дали архивът в ДАНС ще бъде върнат в пълен обем. В момента комисията не разполага с опис на документите. Тодоров увери, че при прехвърлянето ще бъде извършена проверка и инвентаризация, а народните представители ще бъдат информирани за резултатите.

Коментарът на "Господарите"

Възстановяването на антикорупционна институция не се изчерпва с приемането на закон и назначаването на ръководство. Необходими са служители, бюджет, помещения, достъп до документи и ясни правила за взаимодействие с останалите органи.

Случаят с КПК показва и цената на институционалното прекъсване: след закриване и последващо възстановяване държавата трябва отново да изгради административен капацитет, вместо да продължи работата на съществуваща структура. Засега обещанията са за минимална готовност в началото на ноември и по-широка дейност до края на годината. Реалният тест обаче ще бъде дали комисията действително ще започне да работи по преписките и производствата си, а не просто дали ще успее да възстанови административната си инфраструктура.