Няма риск за българското черноморско крайбрежие след петролния разлив край Керченския проток

Няма риск за българското черноморско крайбрежие

По данни на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ все още не са налични актуални сателитни изображения на пострадалия район поради плътната облачна покривка.

Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е представил на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на разливите до 25 декември 2024 г. включително, чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник.

Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания в посока север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив. Част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море.

„Резултатът и от модела на НИМХ е сходен - в много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на Север в Азовско море“, коментира Васко Гълъбов от НИМХ.

Междувременно, според доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, прогнозата за теченията в Черно море остава непроменена - преобладаващият пренос продължава да бъде насочен на Североизток и е със скорост около 60 см/с. Постъпила информация от независимия новинарски сайт maritime.bg сочи, че замърсяването е достигнало черноморския курорт Анапа в Краснодарска област.

Отслабване на вятъра се очаква на 19 декември, което ще доведе до намаляване на скоростта на теченията.

Очаква се щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, да бъдат сериозни в засегнатия район.