Докато спорим за бюджета, тока и кой кого е надвикал в парламента, една тиха, но изключително опасна заплаха вече е стъпила на българска земя. За първи път у нас е установено огнище на една от най-тежките карантинни болести по лозята – Flavescence Dorée, или така наречената жълта болест по лозата.
И ако името ви звучи екзотично и далечно, последствията съвсем не са.
Болестта е нелечима. При по-сериозно разпространение единствената мярка е изкореняване на заразените растения. А ако заразата мине прага от 20–30%? Унищожава се целият лозов масив. Това означава години без реколта, огромни инвестиции за презасаждане и реален риск за поминъка на стотици семейства в традиционни лозарски райони. В най-засегнатите европейски зони добивите са падали с до 80%, пише Mediapool.
Болестта не е нова за Европа – тя циркулира още от XX век, но след 2010 г. разпространението ѝ рязко се ускорява. Сега вече е и в България. А страната ни е особено уязвима – топли лета, меки зими и наличен преносител – цикадата, която пренася заразата от лозе на лозе.
Застрашени са не просто лозови масиви, а и емблематични български сортове като Мавруд, Мелник и Гъмза – част от генетичното и културното ни наследство.
Малките и семейните стопанства, които доминират в сектора, са най-уязвими. Защото освен че трябва да изкореняват, ще трябва и да инвестират в скъпи инсектициди, наблюдение, унищожаване на заразени растения и спазване на карантинни режими.
А карантината означава ограничения в търговията с посадъчен материал, блокирани региони и още икономически удари.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!