Отбелязваме Световния ден на множествената склероза

На 30 май отбелязваме Световния ден на множествената склероза, а мотото тази година е “Моята диагноза МС”, изцяло фокусирано върху глобалните и националните бариери при диагностициране на заболяването. Целта на тази глобална инициатива е да се повиши информираността на обществото за това социалнозначимо заболяване.

Множествената склероза е хронично прогресиращо автоимунно заболяване на централната нервна система с предполагаемо генетично предразположение. Дефицитът във функциите на нервната система се дължи на автоагресия на имунната система към миелина, обвиващ нервните влакна. Това води до нарушено предаване на нервните импулси. Заболяването засяга хора от всички възрасти и от двата пола, но диагнозата е по-често срещана при млади жени.Първите симптоми се проявяват още в млада възраст, най-често между 20 и 40 г. - тогава, когато хората градят семейство и кариера и са социално активни. Именно в това се състои и голямата социална значимост на болестта. 

Близо 7000 души у нас страдат от болестта, която не протича еднотипно, казва проф. Силвия Чернинкова - специалист по неврология и по офталмология, завеждащ Отделението за диагностика и лечение на невродегенеративни и имуновъзпалителни заболявания на периферната нервна система и епилепсия в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“.

При повечето случаи прилаганата имуномодулираща терапия дава отлични резултати със забавяне в естествения ход на болестта и съответно забавяне инвалидизацията на болните. Пациентите се лекуват и водят пълноценен и качествен живот дълги години. Нещата са коренно различни в сравнение със ситуацията преди 20-30 години и затова, както винаги съм твърдяла, болните с МС трябва да гледат с оптимизъм към бъдещето си, казва проф. Силвия Чернинкова.

От голямо значение е ранната диагностика, защото колкото по-рано започне имуномодулиращата терапия, толкова по-ефективна е тя, обяснява проф. Силвия Чернинкова. Има стандартизирани алгоритми за терапевтично поведение, които са близки, ако не напълно идентични за западните развити страни и за нашата страна.

Понякога диагностичният процес се забавя. Самият болен може да подцени някои от своите симптоми, тъй като в началото на болестта те са бързо преходни, краткотрайни и отзвучават напълно.

Невинаги е възможно в амбулаторни условия бързо, безплатно провеждане на МРТ на главен мозък и шиен миелон поради ограничено или забавено предоставяне на талони с реинбурсация  по линия на НЗОК. Би трябвало да е налице по-голяма достъпност на болните до това много важно изследване за поставяне или поне насочване към диагнозата, включително и в амбулаторни условия, допълва проф. Силвия Чернинкова.

При всеки пациент се преценява индивидуално медикамента, който е най-подходящ за започване на модулиращата терапия, забавяща хода на болестта и намаляваща честотата и тежестта на пристъпите. Тази преценка се осъществява от лекарите, членове на комисиите по МС в университетските болници,  които изготвят протоколите за медикаментите, представяни за реинбурсация в НЗОК. При млади жени във фертилна възраст, на които предстои забременяване, се прилагат най-щадящи и най-малко рискови препарати, като се преценява винаги съотношението полза/риск. При много болни на фона на имуномодулиращата терапия не се наблюдават нови пристъпи на болестта за дълъг период от време, години наред и те водят пълноценен живот.

В последните години са постигнати значителни успехи по отношение забавяне на инвалидизацията на болните чрез прилаганата модифицираща хода на заболяването терапия, която се усъвършенства с откриването и добавянето и на нови медикаменти. Но от голямо значение е и ходът на заболяването. При по-агресивен ход на болестта, когато се явяват пристъпи на фона на прилаганата имуномодулираща терапия, се преминава към други медикаменти. В началото невинаги е възможно да се предвиди как ще протече заболяването – по-агресивно или не толкова. Около 20-30% от болните имат благоприятен ход на болестта, казва още проф. Силвия Чернинкова. И допълва, че ролята на рехабилитацията е от изключително значение за повлияване симптоматиката при болните с МС. Наред с медикаментозната терапия тя присъства като задължителна част от лечението при всеки пристъп на болестта, а и в извънпристъпния период. Затова консултациите с физиотерапевти, които определят какви физиотерапевтични или рехабилитационни процедури да се прилагат при пациентите, са от голямо значение за болните.

Няма сигурен начин за предотвратяване на МС, но здравословният начин на живот и редовните медицински прегледи могат да подпомогнат ранното откриване и контрол върху заболяването.

Навременната диагноза позволява започване на лечение, което може да забави прогресията на заболяването и да подобри качеството на живот.

На този ден нека си напомним, че информираността спасява животи.