Отрова в Балкана? Вече девет птици са открити мъртви

Броят на мъртвите птици, открити в Национален парк „Централен Балкан“, вече е девет – осем лешояда и един гарван. Случаят се превръща в една от най-тежките загуби за популацията на защитени хищни птици у нас през последните години.

Още вчера в района край труп на крава бяха намерени пет мъртви лешояда и още една птица в изключително тежко състояние. Тя е била транспортирана за лечение, но е починала по пътя към ветеринарна клиника.

При продължилото обследване на района днес са открити още два мъртви лешояда, както и гарван. Така общият брой на загиналите птици достига девет.

Сред мъртвите лешояди има пет черни, два белоглави и един изключително рядък брадат лешояд.

Черните лешояди са от различни райони на страната. Един от тях е свързан с Маджарово, една двойка е от Котленска планина, а друга – от района на Врачанския Балкан. Загубата е особено тежка, тъй като възстановяването на популациите на тези птици в България е резултат от десетилетия природозащитна работа.

Особено ценен е загиналият брадат лешояд Боев. Птицата е част от мащабен международен проект с участието на България, Нидерландия и Румъния.

Боев е прелетял около 14 000 километра през осем държави, преди да се завърне в България. Само пет дни след завръщането си е открит мъртъв в „Централен Балкан“.

Именно съдбата му прави случая още по-болезнен за природозащитните организации, които полагат дългогодишни усилия за завръщането на брадатия лешояд в българската природа.

Екипи на Национален парк „Централен Балкан“, Сдружение „Зелени Балкани“, Българското дружество за защита на птиците и представители на институциите са работили на терен до полунощ, а проверките са продължили и през целия следващ ден, пише БНТ.

Труднодостъпният район се обследва с дрон, оборудван с термокамера, както и със специално обучено куче за откриване на отрови – Буда. Целта е да бъдат намерени евентуални други примамки, както и още пострадали или загинали животни.

Основната версия е, че става дума за отравяне чрез примамка, вероятно поставена в труп на животно. Предполага се, че целта може да е била унищожаване на хищници, които нападат стадата, пасящи в района.

Тази версия обаче все още не е официално доказана.

Предстои на птиците да бъдат извършени аутопсии, а проби ще бъдат изпратени за лабораторни изследвания. Те трябва да установят дали в организмите им има токсични вещества и какъв точно препарат е бил използван.

Практиката да се оставят отровни примамки срещу хищници не е нова и подобни случаи са регистрирани и в други европейски държави, включително Гърция и Испания. Проблемът в България обаче е, че досега няма осъден извършител за подобно престъпление.

От Българското дружество за защита на птиците са категорични, че хората, които поставят отрови в природата, би трябвало да са наясно с мащаба на последствията.

Николай Терзиев от БДЗП посочва, че след множеството информационни кампании и публично обсъждани случаи трудно може да се твърди, че подобни действия се извършват без знание за опасността. Отровната примамка не засяга единствено животното, срещу което е поставена, а може да убива поредица от други видове.

Д-р Добромир Добрев от организацията определя лешоядите като национално природно богатство и подчертава особено тежкия характер на случая, тъй като отровата е била поставена на територията на един от трите национални парка в България.

За причиняване на смърт на защитени видове законът предвижда глоба до 10 000 евро и до пет години лишаване от свобода.

Министерството на околната среда и водите разполага и с национален план за действие срещу използването на отрови в дивата природа. Въпреки това установяването на извършител често е изключително трудно.

Геновева Господинова от МОСВ обяснява, че подобни престъпления обикновено се извършват в труднодостъпни райони, често през нощта и без свидетели.

Заради настоящия случай за петък е организирана среща с всички ползватели, които пашуват животни на територията на националния парк.

Разследването е поето и от сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към Главна дирекция „Национална полиция“.

Сега основната задача е лабораторните анализи да потвърдят причината за смъртта на птиците, а разследващите да установят дали действително е била използвана отровна примамка и кой я е поставил.

Случаят е особено тежък за българската природозащита, защото за възстановяването на популациите на лешоядите са необходими десетилетия, докато една единствена отровна примамка може да унищожи резултата от тази работа за часове.