Папа Франциск: скромният пастир, който отказа заплата и дари личните си пари на осъдени

Малцина лидери – духовни или светски – могат да се похвалят със същата последователност между думи и дела, каквато показа папа Франциск до самия край на живота си. Глава на над милиард вярващи католици, той остана верен на избраното си име – в чест на Свети Франциск от Асизи, покровител на бедните и отреклите се от земните блага.

Името му вече не присъстваше във ведомостите на Ватикана – още с встъпването си в длъжност през 2013 г. Франциск се отказа от личната си заплата, възлизаща на около 2500 евро месечно. Живееше не в папските покои, а в двустаен апартамент в пансиона „Санта Марта“, предназначен за командировани прелати.

Средствата от книги и дарения не отиваха в личен джоб – той ги държеше в прозрачна и контролирана сметка, предназначена изцяло за благотворителност. Последният му голям жест: дарение от 200 000 евро за фабрика за паста, стопанисвана от лишени от свобода в затвора "Реджина Коели".

Скромен папа в държава с по-богати кардинали

Макар заплатата на папата да е символична, кардиналите във Ватикана получават между 4000 и 5500 евро месечно, а разходите им за храна, жилище и пътувания също се поемат от държавата-град. След пандемията папа Франциск намали заплатите с 10%, но след стабилизиране на финансите те отново нарастват.

Някои кардинали, по примера на Франциск, отделят част от доходите си за благотворителност. Други – вероятно по принуда. Каквато и да е мотивацията, посоката, зададена от папата, е ясна – църквата трябва да служи, а не да се обогатява.

Живот с малко – за вярата

На по-ниските нива в йерархията финансовата картина не е блестяща: епископите получават около 3000 евро, а редовите свещеници – около 1200 евро месечно – под минималните заплати в страни като Италия и Франция. Те живеят в предоставени от епархиите жилища и получават помощ за облекло, здраве и битови нужди.

Монахините и монасите обикновено нямат фиксирани заплати, освен ако не работят извън манастирите. Те разчитат на самодостатъчността на общността и живеят в пълно отречение от материалното.

Заветът на Франциск

Животът и смъртта на папа Франциск оставят ясен завет: скромността не е слабост, а сила, особено когато идва от най-високо място. Неговият избор – да откаже привилегии, да се откаже от заплата, да дарява в името на доброто – остава пример не само за католиците, а за всички, които вярват, че лидерството е служба, а не привилегия.