Пеевски напусна кабинета с герба, гласуват дали да остане с охрана

Емблематична и наситена със символика сцена се разигра в кулоарите на властта, след като лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски окончателно напусна своя кабинет в Народното събрание. Очевидци разказват, че при изнасянето на личните си вещи политикът е взел със себе си и държавния герб, който до този момент стоеше на стената в помещението и пред който се снимаха всички, "пристанали" на санкционирания за корупция в САЩ и Великобритания депутат. Този акт беше разчетен от мнозина като демонстративно подчертаване на неговата роля в държавното управление през последната година.

Преместването на Пеевски от кабинета му съвпада с решаващ момент за личната му сигурност. В момента парламентарните комисии и компетентните органи подлагат на гласуване въпроса дали той да продължи да ползва държавна охрана от Националната служба за охрана (НСО).

Темата за охраната на Делян Пеевски от години е повод за остри политически спорове. Докато поддръжниците му изтъкват наличието на конкретни заплахи за живота му, опонентите му настояват, че ресурсът на НСО се използва неправомерно за осигуряване на комфорт на политически фигури, които биха могли да си позволят частна охрана. Предстоящият вот се разглежда като индикатор за промяната в баланса на силите и влиянието на лидера в новата политическа конфигурация.

Коментарът на "Господарите"

Сцената с изнасянето на герба от кабинета е метафора, която трудно може да бъде подмината. В българската политика символите често тежат повече от думите. Вземането на герба може да се тълкува по два начина: или като сантиментален жест към институция, която Пеевски смята, че е доминирал, или като последна демонстрация, че „държавата си тръгва с него“.

Истинската битка обаче не е за интериора, а за охраната. Гласуването за присъствието на НСО около него е политически лакмус. Дълго време тази охрана се приемаше за даденост, бетонирана от неясни доклади за заплахи. Ако днес политическите сили гласуват за премахването ѝ, това ще бъде ясен знак, че „недосегаемостта“ на Пеевски е пропукана. Самият факт, че този въпрос изобщо е стигнал до гласуване, показва, че около него вече не съществува онзи непробиваем обръч от лоялност, който го пазеше през изминалите десетилетия. Въпросът е дали това е началото на реално политическо оттегляне, или просто тактическо прегрупиране.