„Под дюшека“, вместо в банката: Руснаците масово прехвърлят спестяванията си в кеш

Руснаците все по-активно прехвърлят средствата си от банкови сметки в кеш на фона на нарастващата несигурност около войната в Украйна и опасения, че държавата може да посегне на частните спестявания. Само през първите две седмици на август от банковата система са изтеглени 286,4 млрд. рубли – около 3,4 млрд. долара, сочат данни на Руската централна банка.

Тенденцията не започва през август. През юли изтеглените средства са били за около 7,3 млрд. долара, а през юни – за повече от 4,5 млрд. долара. Според обобщени банкови данни от началото на 2026 г. в налични средства са преминали около 2,4 трилиона рубли, като юлският отлив от 643 млрд. рубли е най-големият за годината.

Мащабът напомня на първите седмици след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., когато притеснени граждани и бизнеси също започнаха масово да теглят средства. Според „Вашингтон пост“ сегашната сума вече надхвърля изтеглените около 2 трилиона рубли през цялата първа година след началото на войната, пише Mediapool.

Отливът не засяга еднакво всички финансови институции. Данните от банковите отчети, агрегирани от Banki.ru и цитирани от The Moscow Times, показват, че пет от седемте банки с над 1 трилион рубли депозити на граждани са отчели спад на вложенията след рязкото увеличение на търсенето на кеш през март.

Най-голям отлив в абсолютно изражение е отчетен от „Газпромбанк“. Между март и юли физически лица са изтеглили оттам около 299,5 млрд. рубли, или 10,77% от депозитите. „Росселхозбанк“ е загубила 270,5 млрд. рубли, което представлява повече от 15% от вложенията, а при „Алфа банк“ спадът е 179,4 млрд. рубли.

На обратния полюс е Т-Банк, където депозитите са се увеличили със 193 млрд. рубли, или 6,9%. Сбербанк също отчита общ ръст за разглеждания период, макар през юни и юли да е регистрирала отделни месечни отливи.

Руската централна банка потвърждава, че обемът на наличните средства в икономиката се увеличава. Към края на юни парите в обращение са били близо 19,8 трилиона рубли. Самата институция отбелязва в дългосрочната си стратегия, че геополитическите сътресения през последните години периодично са предизвиквали резки скокове в търсенето на кеш.

Според анализатори, цитирани от The Washington Post, настоящото поведение на вложителите отразява и загуба на доверие във финансовата система. Александра Прокопенко – бивш съветник в Руската централна банка и настоящ изследовател в Центъра „Карнеги“ – свързва част от тегленията със страхове, че при задълбочаване на финансовите проблеми държавата може да предприеме действия спрямо банковите спестявания.

Важно е обаче да се уточни, че към момента става дума за опасения сред вложители и анализатори, а не за обявен от Кремъл план за конфискация на банкови депозити. Самата Прокопенко смята подобна национализация за малко вероятна, макар да не изключва възможността при по-сериозно напрежение да бъдат въведени ограничения върху тегленето на пари.

Масовото търсене на кеш вече създава затруднения за част от банковия сектор. Според представители и бивши служители на руската финансова система някои банки не са очаквали толкова голям отлив и са вложили значителна част от наличната си ликвидност другаде. Това ограничава възможностите им да финансират други операции, включително покупки на руски държавни облигации.

The Washington Post свързва засилената тревожност и с все по-интензивните украински атаки с дронове по руска инфраструктура. Ударите по петролни съоръжения, логистични обекти и складове все по-осезаемо пренасят икономическите последствия от войната във вътрешността на Русия.

Проблемът вече излиза извън поведението на обикновените вложители. Според данни на Руската централна банка, цитирани от американското издание, през второто тримесечие на 2026 г. повече от 9,4 млрд. долара са били прехвърлени извън страната, докато част от бизнеса също търси начини да държи средствата си извън обсега на руските регулатори.

Така рекордното търсене на кеш се превръща в още един индикатор за напрежението в руската икономика повече от четири години след началото на пълномащабната война. Дали тенденцията ще продължи и през следващите месеци ще зависи както от развитието на конфликта, така и от действията на Кремъл и Руската централна банка.