Politico: Манипулирала ли е България данните за инфлацията, за да влезе в еврозоната?

България е напът да получи зелена светлина за приемане на единната европейска валута от 1 януари 2026 г., но едва издържа инфлационния тест, а рязкото намаляване на таксата за престой в болница е изиграло огромна роля за това, отбелязва Politico в свой материал.

Изданието посочва, че през април страната обяви неочаквано намаление с 82,8% на дневните такси за болнично лечение, като дори водещите по държавната телевизия са признали, че причините за тази стъпка са неясни.

Тези намалени разходи за здравеопазване насочват вниманието към контрола на правителството върху цените, определяни на държавно ниво, и как те влияят върху индексите на потребителските цени.

„Единствената причина България да се класира, ако погледнете данните за инфлацията, е, че се дължи на държавно администрираните цени“, казва пред Politico бивш български държавен служител. „Добре известно е, че статистическите данни са били коригирани, за да покажат резултати, по-благоприятни от реалността – особено в сектори като пощенските услуги, транспорта и здравеопазването“.

Цените на билетите за железопътен транспорт също са намалени с над 9%, а пощенските услуги - с почти толкова. Като цяло намаленията на държавно регулираните цени са помогнали за понижаване на Хармонизирания индекс на потребителските цени
(HICP) с 1,2 процентни пункта през април в сравнение с март, с което България се доближи до необходимите граници.

Според Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ и икономист, проектирал валутния борд на България в края на 90-те години, данните са тревожни.

„Мисля, че има голяма вероятност данните за инфлацията да са били манипулирани“, казва Ханке. И допълва: „Като се има предвид моя опит като съветник на президента на България (1997–2002 г.) и наблюденията ми върху машинациите около кандидатурата на България за официално влизане в еврозоната, не бих се доверил на данните за инфлацията“.

Темата бързо придобива политически заряд. Прокремълските и антиевропейски политици отдавна обвиняват правителството в манипулиране на данните, за да ускорят приемането на еврото, което според тях ще доведе до покачване на цените.

Българското правителство твърди, че промяната в цените на болничните услуги не е свързана с еврото, но технократи, икономисти и дори Европейската комисия отбелязват критичната роля на държавно регулираните цени за постигане на инфлационната цел.

За да се присъедини към еврозоната, България трябваше да има средна инфлация не повече от 1,5 процентни пункта над темпа на трите най-добре представящи се държави от еврозоната.

Икономистите изчисляват, че само спадът в цените на болничните такси е намалил с 0,89 процентни пункта общия 12-месечен темп на инфлация, който възлиза на 2,7%, което е под нужния праг от 2.8% за влизане в еврозоната.

Европейската комисия открито признава значението на намалението в цената на дневния болничен престой от 5,8 лева на 1 лев през април.

„Спадът през април 2025 г. на годишната инфлация по HICP се дължи до голяма степен на значително намаление на болничните такси“, заяви Европейската комисия в своя конвергентен доклад за България . „През април болничните такси бяха намалени от 5,8 лева на 1 лев, което доведе до спад с 2,9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите“.

България отдавна се смята за силен претендент за членство в еврозоната поради ограничените си бюджети и факта, че валутата ѝ е обвързана с еврото под силното управление на валутен борд, създаден през 1997 г. Инфлацията обаче напоследък е проблем.

„Ускорението на инфлацията в България през 2025 г. е с временен характер и отразява главно увеличенията през януари 2025 г. на комбинация от данъци и административно определяни цени, частично компенсирани от намалените болнични такси през април“, добави Европейската комисия.

Като цяло, официалното съобщение на България за инфлацията по HICP за април 2025 г. определи средния темп за периода май 2024 г. - април 2025 г. на 2,7% в сравнение със същия период 12 месеца по-рано. Разбивка на данните по сектори показва, че цените на здравните услуги са намалели повече от всяка друга категория - с 11,5%.

Никой не оспорва значението на по-ниските разходи за болници за намаляване на инфлацията, предвид тежестта им в индекса. Въпросът е какво означава това на практика и дали намалението с 82,8 процента е напълно безболезнена промяна за българските болници, които често са в лошо състояние. Сумите, за които става въпрос, са скромни – особено спрямо тежестта им в индекса на инфлация, но все пак оставят празнини, които трябва да бъдат запълнени, отбелязва изданието.

България не е обяснила публично причината за намаляването на болничната такса. От здравното министерство са заявили, че „подкрепя всички политики, насочени към намаляване на финансовата тежест на здравните услуги върху домакинствата“, отбелязвайки, че инициативата е в съответствие с препоръките на Съвета на ЕС.

В писмо, изпратено до здравното министерство след намаляването на таксата, редица медицински асоциации се обединиха, за да настояват правителството да отмени решението си, заявявайки, че се противопоставят на промяната и начина, по който тя е била наложена.

„От медийни съобщения разбираме, че намаляването на таксата се представя като мярка за подобряване на достъпа до здравеопазване. То обаче не решава структурните проблеми в системата и носи редица сериозни рискове“, се казва в писмото. В него се добавя, че таксата, „макар и символична, е източник на приходи за медицинските заведения, от особено значение за тези в отдалечени райони“.

Например, болница "Св. Екатерина" в София губи около 40 000 лв. годишно от намалението.

Всъщност, здравната система на България е толкова неадекватна, че много хора вече трябва да плащат от джоба си.

„Дезинформация и слухове“

Българското финансово министерство категорично отхвърли твърденията, че корекциите в цените на болничните услуги са мотивирани от целите за приемане на еврото, отбелязвайки, че „винаги е било надежден партньор в предоставянето на статистическа финансова информация и няма да позволи дезинформация и слухове да подкопават авторитета на институциите в България“.

Говорител на Националния статистически институт добави, че „НСИ предоставя само статистически данни, докато решенията се вземат от други институции“.

Атанас Пеканов, икономист и бивш вицепремиер в служебното правителство на България, заяви, че държавното ценообразуване не е необичайно. „В много страни от ЕС има държавно контролирани цени. Това не са цени, които доскоро бяха пазарни, а сега изведнъж държавата ги контролира. Това са услугите, чиито цени държавата винаги е определяла“, казва той пред Politico.

Въпреки това професор Ханке остава предпазлив към твърденията за инфлация. Преди това е разработил формула за оценка на оптималния темп на растеж на паричното предлагане, необходим за поддържане на ценова стабилност. Този бенчмарк, в случая на България, в момента е около 6,3%.

„От април 2023 г. насам годишният темп на растеж на паричното предлагане в България е доста над 6,3% годишно. Предвид повишения темп на растеж на паричното предлагане, изглежда, че данните за инфлацията в България са били манипулирани, за да изглеждат малко по-добре (тоест: по-ниски), отколкото биха показали реалните показатели за инфлация“, казва Ханке.

Очаква се окончателното решение за присъединяването на България, включително определянето на обменния курс, да бъде взето от Съвета на 8 юли.