Пореден скандал с българска изложба в Лувъра, щяла да ни представи като "европейска Турция"

Освен скандала с "арт инсталацията" от най-обикновени чаши, която беше представена на биеналето във Венеция и за която държавата е платила 500 000 лева, нови неприятности изплуват в културния живот у нас.

Този път ябълката на раздора е новата българска изложба в Лувъра в Париж.

ДЪРЖАВАТА Е ОТПУСНАЛА 500 000 ЛВ. ЗА ИНСТАЛАЦИЯ С ЧАШИ ОТ ИКЕА ЗА 99 СТОТИНКИ НА БИЕНАЛЕТО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата към БАН отправи питане към Министерството на културата и лично към министър Боил Банов, какво е неговото отношение към начина, по който България ще бъде представена на Третата българска изложба в Лувъра, пише Dir.bg.

Според изследователя, хронологическият обхват на представените образци - ХV - ХVІІ в. или ХV - ХІХ в. са тенденциозно подбрани от куратора - г-жа Мори, специалист по османистика. Самото място за представяне на експозицията е в отдел "Ислямско изкуство", намиращ се в подземията на Лувъра.

ИЗЛОЖБА ЗА БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКОТО ИГО ЩЕ БЪДЕ ПОСТАВЕНА В ЛУВЪРА

Очевидно това е било провокирано от интереса на самата г-жа Мори към османското изкуство и влиянието му върху други култури в пределите на Османската империя в посочените периоди.

От БАН са направили фотоси на артефактите, представящи България, сред които има много християнски икони и църковна утвар. Въпросът дали някои декоративни елементи в тях от посочените периоди, са били повлияни от ислямското изкуство, е изкуствоведчески, който неминуемо би имал нееднозначно тълкуване. В случая, обаче, според Мутафчиев, се забелязвало едностранчиво рамкиране, което му изглеждало тенденциозно продиктувано от тезата на г-жа Мори.

Изследователят се мотивира с това, че каквито и да са били взаимодействията между ислямското и християнското изкуство в посочените по-горе периоди, те няма как да бъдат причислени към друга религиозна същност, различна от християнската. 

От изнесеното по въпроса в медиите, става ясно, че договорът за сътрудничество с френския музей е сключен още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска изложба се говори от 2017 г., откогато на посещения в България идват представители на световния музей. Сред тях е била и и г-жа Ш. Мори, определена от френска страна за куратор на изложбата.

Дотук няма нищо нередно. Изнесеното по-горе, обаче, поставя на спешно обсъждане въпросът дали една българска изложба трябва да обслужи частните интереси на кураторката - експерт по османистика, или обективно да представи българското изкуство като автономно самосъзнание на една нация, която може да се гордее, че е опазила ценностите си, въпреки превратностите на историческата си съдба.

Източник: Dir.bg