Европейският парламент прие резолюция, в която остро критикува реакцията на българското правителство на руската заплаха в Черно море. Повод са атаките срещу търговски кораби край българското и румънското крайбрежие, както и многократните нарушения на румънското въздушно пространство.
В текста Русия е посочена като отговорна за нападенията срещу граждански кораби и като основен фактор за влошаването на сигурността в Черноморския регион.
Евродепутатите приветстват действията на българските и румънските спасителни служби и граничната полиция, но едновременно с това изразяват загриженост от „двусмисления отговор“ на българското правителство и съжаление за слабата дипломатическа реакция спрямо Москва.
ЕП призовава българския премиер Румен Радев да подкрепи исканията си за съюзническа солидарност с конкретни действия. Сред тях е и незабавното потвърждение на българското участие в противодроновата инициатива на НАТО, като е посочен срок до 30 октомври.
От текста става ясно и че Европарламентът настоява за по-силно сътрудничество между ЕС и НАТО за проследяване на враждебни дронове, както и за ускоряване на инициативата за център за морска сигурност в Черно море.
Резолюцията е приета с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“.
От 17-те български евродепутати осем са подкрепили документа. Против са гласували Рада Лайкова и Станислав Стоянов от „Европа на суверенните нации“. Елена Йончева, Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова са се въздържали. Радан Кънев, Никола Минчев, Ивайло Вълчев и Петър Волгин не са участвали във вота.
Според информацията, цитирана в материала, опитите критиките към българското правителство да бъдат смекчени са дошли от евродепутатите на БСП.
Европарламентът предлага още неизползвани средства по инструмента SAFE да бъдат насочени към подпомагане на България и Румъния, както и да бъде засилена защитата на подводната критична инфраструктура – телекомуникационни кабели, електропреносни връзки и други съоръжения.
Коментарът на "Господарите"
Това не е просто поредната резолюция на Европейския парламент с препоръки към държава членка. Особено важна е формулировката за „двусмисления отговор“ на България, защото идва на фона на реални инциденти в Черно море и на засилващите се рискове за корабоплаването и инфраструктурата.
Разбира се, България трябва да бъде изключително внимателна, когато посочва виновник за военен инцидент. Доказателствата са важни и прибързаните обвинения не са държавническа политика.
Но има разлика между „нямаме достатъчно доказателства, за да посочим извършителя“ и политическа реакция, която оставя впечатлението за нежелание да бъде назована очевидната заплаха.
Още по-същественото е, че Европарламентът не просто критикува – той очаква конкретни действия. И то действия, свързани със съюзническата солидарност, противодроновата защита и сигурността на Черно море.
Това е момент, в който България трудно може да си позволи двусмисленост. Страната е едновременно член на ЕС и НАТО и държава на фронтовата линия на Черноморския регион.
А когато европейските партньори започнат публично да казват на българското правителство, че думите не са достатъчни и са нужни действия, това вече е сериозен политически сигнал.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!