Правната комисия в Народното събрание одобри на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат допълнителни гаранции срещу т.нар. „дела шамари“ (SLAPP). Те целят да защитят журналисти, правозащитници, учени и други участници в обществения дебат от съдебни производства, използвани като средство за натиск.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет и въвежда в българското законодателство европейските правила за защита на хора, срещу които се завеждат явно неоснователни или злоупотребяващи дела заради участието им по въпроси от обществен интерес.
Същността на т.нар. SLAPP дела е използването на съдебната процедура не толкова за защита на накърнени права, колкото като инструмент за сплашване и натиск. Продължителността на съдебния процес, разходите за защита и потенциалните репутационни щети могат да възпрат публичното участие на ответника.
Правосъдният министър Николай Найденов обясни, че новите правила няма да се отнасят само до журналисти и медии. Защитата ще обхваща по-широк кръг лица, които упражняват правото си на свободно изразяване и разпространяване на информация, включително правозащитници и представители на научната общност.
Промените предвиждат специални процесуални правила за дела, свързани с публичното участие на ответника. В обхвата им попадат изразяването на мнение и разпространяването на информация, дейностите в областта на изкуството и науката, както и упражняването на свободата на събранията и сдружаването, когато са свързани с въпрос от обществен интерес.
Една от основните промени дава възможност на съда да отхвърли очевидно неоснователен иск още на ранен етап от производството. Така ответникът няма да бъде принуждаван да участва в продължително дело, когато неоснователността на претенцията може да бъде установена още в началото.
Предвидени са и допълнителни механизми за защита в случаите, когато има признаци, че съдебното производство се използва за ограничаване или санкциониране на публичното участие.
При преценката си съдът ще може да отчита редица обстоятелства, сред които сериозна неравнопоставеност между страните, прекомерен или непропорционален размер на претенцията, както и множество или координирани дела по сходни казуси.
Сред възможните признаци за злоупотреба са още сплашването и тормозът, икономическият или политическият натиск и злоупотребата с процесуални права.
Като индикатори са посочени и умишленото насочване на иск срещу физическо лице вместо срещу юридическото лице, отговорно за публикацията или изявлението, действията за дискредитиране на ответника или разкриване на подробности от личния му живот, както и изборът на съд с цел оказване на допълнителен натиск.
След одобрението на второ четене в правната комисия законопроектът предстои да бъде разгледан и от Народното събрание.
Коментарът на "Господарите"
Съдебната защита на накърнени права е основен принцип на правовата държава. Проблемът възниква, когато съдебният процес се използва не за разрешаване на реален правен спор, а като средство за сплашване и възпиране на публични изяви.
Предвидените промени въвеждат механизми, които могат да ограничат подобни злоупотреби, като позволят на съда да прекратява очевидно неоснователни искове още в началото. Важно е обаче при прилагането им да се запази балансът между защитата на свободата на изразяване и правото на всеки гражданин да търси съдебна защита.
Одобрението от правната комисия е само етап от законодателния процес. Ефектът от новите правила ще зависи както от окончателния текст, така и от начина, по който съдилищата ще ги прилагат.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!