Парламентарната правна комисия одобри на второ четене мащабни промени в Изборния кодекс, които засягат начина на гласуване, организирането на изборите в чужбина и работата на Централната избирателна комисия.
Една от основните промени премахва ограничението за разкриване на до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства в държави, които не са членки на Европейския съюз. Лимитът беше въведен по-рано през 2026 г., но впоследствие предизвика критики, че ограничава избирателните права на българите зад граница.
Отпадането на ограничението обаче няма да означава автоматично откриване на секции навсякъде. По предложение на Министерството на външните работи ще може да не се образуват секции при рискове за сигурността, включително при военни конфликти. Подобна възможност се обсъжда и за курортни райони, в които извън туристическия сезон не се очаква достатъчен брой избиратели.
Комисията одобри машинното гласуване да бъде основният начин за упражняване на вота. Хартиени бюлетини ще се използват в секции с под 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в лечебни и социални заведения, на плавателни съдове под български флаг и в част от секциите зад граница, пише NOVA.
При машинния вот избирателят ще получава контролна разписка с отбелязания избор, която ще поставя в специална кутия. След края на изборния ден машината ще отпечатва протокол, а членовете на секционната комисия ще извършват и контролно преброяване на разписките.
Предложението на „Продължаваме Промяната“ прагът за задължително машинно гласуване да бъде намален от 300 на 100 избиратели не получи подкрепа. Отхвърлена беше и идеята на ДПС за използване на хартиени бюлетини, които се отчитат чрез оптични сканиращи устройства.
Правната комисия одобри и премахването на многомандатния избирателен район „Чужбина“. При окончателно приемане на текстовете страната отново ще бъде разделена на 31 изборни района вместо на 32. Създаденият по-рано район „Чужбина“ трябваше да разпределя четири депутатски мандата.
Предложението предизвика сериозни спорове. От „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ се обявиха срещу премахването на района с аргумента, че така се отслабва политическото представителство на българските граждани зад граница. Срещу промяната се е обявил и Общественият съвет към ЦИК.
Променя се и мнозинството, необходимо за приемане на решения от Централната избирателна комисия. Вместо досегашното изискване за две трети решенията ще могат да се приемат с гласовете на повече от половината от членовете на комисията.
Към ЦИК ще бъде създадено постоянно обучително звено. То ще подготвя членовете на избирателните комисии, ще изработва разяснителни материали и ще поддържа публичен електронен регистър на хората, преминали успешно обучение.
Комисията одобри и възможност хора с трайни увреждания да поискат гласуване с подвижна избирателна кутия след изтичането на обичайния срок, когато увреждането е възникнало или е било установено по-късно.
Декларациите, които се изискват от избирателите в определени случаи, вече ще трябва да бъдат попълвани и подписвани пред членовете на секционната избирателна комисия, а не предварително.
Сред одобрените текстове е и удължаването от 15 на 45 дни на срока, в който може да бъде заличена регистрацията на местна коалиция.
Предстои депутатите да разгледат и текстове, свързани със санкциите за преждевременно разпространяване на резултати от екзитполове и публикуване на социологически данни в социалните мрежи преди края на изборния ден. Тези предложения не бива да се представят като окончателно приети, докато гласуването не приключи.
Общият законопроект обединява предложения на ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и „Прогресивна България“, които Народното събрание прие на първо четене в средата на юли.
Окончателната съдба на промените ще бъде решена в пленарната зала.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!