Приеха на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (видео)

Бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) влязоха за първо гласуване в пленарната зала. Депутатите приеха фискалната рамка на ДОО, като съкратиха срока за предложения между първо и второ четене на пет дни.

В бюджета на общественото осигуряване са заложени няколко ключови промени – увеличаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро и постепенно въвеждане на задължение държавните служители да поемат част от осигурителните си вноски.

Предвижда се минималната работна заплата да остане 620 евро, като от следващата година трябва да бъде въведен нов механизъм за нейното определяне. Конкретният модел обаче все още не е представен.

Майки готвят пореден протест за по-достойно майчинство

Най-сериозни критики предизвика увеличението на максималния осигурителен праг. Според опозицията и представители на бизнеса мярката ще доведе до допълнителни разходи за работодателите и може да се отрази негативно върху финансовото им състояние.

Критики бяха отправени и за това, че обезщетенията за безработица и майчинство остават без промяна. Според опозиционни депутати тези плащания не са увеличавани през последните години, въпреки нарастващите разходи за живот, пише NOVA.

Паралелно с бюджета на ДОО беше разгледан и проектът за бюджета на НЗОК. В сектор „Здравеопазване“ са предвидени допълнителни средства от 8,5% спрямо миналата година, като бюджетът на Здравната каса достига рекордните 5,2 млрд. евро.

За социални разходи до края на годината са планирани 15,2 млрд. евро, като над 13 млрд. евро от тях са предназначени за пенсии. Очаква се средната пенсия за страната да достигне 543 евро.

Управляващото мнозинство защити проекта, като подчерта, че основната му цел е да гарантира изплащането на всички социални плащания.

„Знам, че паричните плащания от НОИ осигуряват живота на много хора, защото много често са основен техен източник на доход, а бюджетът гарантира пълния обхват на плащанията“, заяви социалният министър Наталия Ефремова.

По думите ѝ бюджетът на общественото осигуряване възлиза на около 15 млрд. евро.

От опозицията обаче заявиха, че проектът не предлага решения на дългогодишните проблеми в системата. Според тях промяната с осигуровките на държавните служители няма да има съществен ефект, а увеличението на максималния осигурителен доход ще натовари бизнеса.

Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов определи бюджета като предвидим, но без реални решения.

„Аз се отнасям със снизхождение към бюджета, защото времето беше кратко и няма изненади“, коментира той. По думите му зад заявките за повече справедливост се крият икономически рискове.

„Без нищо в икономиката, привидно възстановяване на справедливостта – виждаме само една макроикономическа безсмислица“, заяви Горанов.

От ДПС също поставиха въпроса за зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет. „Бюджетът на ДОО не може да се разглежда изолирано. С 6,48 млрд. евро, или над 42% от средствата, идват директно от държавния бюджет“, каза Левент Апти.

Предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро беше критикувано и от представители на „Демократична България“. „Този бюджет с вдигането на максималния осигурителен праг създава риск от повишаване на данъците и вие не туширате този риск“, заяви Мартин Димитров.

Недоволство предизвика и запазването на размера на майчинството и обезщетенията за безработица. От „Възраждане“ определиха това като липса на реална демографска политика. „Майчинството остава същото, но то беше същото и в бюджета на Желязков, и в предишния. Това ли е демографската политика наистина?“, коментира Георги Георгиев.

Остри критики отправи и съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев. „Този бюджет вкарва 800 000 души под линията на бедност и то с 43 евро“, заяви той.

Дебатите по бюджетите на ДОО и НЗОК ще продължат при разглеждането им на следващите етапи от законодателната процедура.