"Раздавахме награди във вид на шамари": Бивши "локали" разказват какво е да си "силният на деня" (видео)

Младежките агресивни банди, известни като „локалите“ продължават да са на дневен ред. За първи път пред камера застават ученици, които са били част от тези групи или са ги наблюдавали отблизо. Четвъртокласник разказва как е бил подлъгван да краде и руши, а осмокласник споделя за живота в бандата, където насилието носи уважение. 

Петър, четвъртокласник, споделя, че при участие в насилие и вандализъм децата получават "награди" – като бухалки и маски – и се чувстват като в лоша игра. Жертвите са най-слабите, а отказът от участие предизвиква гнева на лидера. Петър се е опитвал неколкократно да се измъкне от бандата, но едва с помощта на приятели и психолог успява да се дистанцира.

„Локалите“ тормозят други, за да са известни, а не по финансови подбуди (видео)

Пред NOVA той коментира, “По-високият има ролята да краде. Вторият по-ниският- той му е примамката, за да говори с продавачите и да има време да открадне нещо. А по-дебелият бие хората наред. И аз участвам с него.“, споделя Петър и допълва, че той бие хората. На въпроса какво ги карат да правят той споделя, “Да чупим коли. Да чупим стъкла на хората. Да крадем…Надпревара. Кой ще вземе повече неща. Да носим черно. Да носим маски. С черни обувки. Ние нямахме. По-високият ни даде обувки.“

Целта е всички да изглеждат еднакво. Момчето разкязва какво му е казано, “Че съм загубеняк и не нося правилните обувки и дрехи. Че трябва да се докажа. Че ставам за тази група. Да отида с един по-нисък и той да ми помогне да вземем едно дърво и да счупим един прозорец. Вчера, когато бяхме в училище, той каза, че ще ходи в мола. Покани мен и още един от класа. Той ни караше да отидем в мола и да крещим по ескалаторите. Караше ни да ходим да пушим зад училището с още едни по-големи приятели.“

Крум, осмокласник и джудист с медали, също разказва как попада в бандата на „локалите“, без да осъзнава сериозността и става част от група, чиято основна цел е насилието само заради самото насилие. И двамата младежи вече търсят път извън агресията с помощта на специалисти.

Крум споделя, че членовете се доказват чрез боеве, а "награди" са бухалки, маски и уважение в групата. Често са въоръжени с боксове, спрейове, ножове и употребяват алкохол или наркотици. Нападенията се случват вечер, на уединени места, и включват побои, унижения и отнемане на вещи. Крум е изпълнявал ролята на сплашвач, но вече се дистанцира от групата. 

Психологът Стела Богомилова предупреждава, че тези тийнейджъри са непредвидими и ако не им се обърне внимание, може да се превърнат в бъдещи насилници и престъпници.

„Аз съм им го казал. Правете каквото искате, но знайте, че не сте недосегаеми, колкото и да си мислите, че сте такива. Това им го казах. И надявам се да са ги запомнили тези думи”, споделя Крум. 

Зачестилата младежка агресия далеч не е изолиран феномен, а организирана форма на насилие с ясни ритуали и цели. Това не е просто тийнейджърски бунт – това е системно унижение и терор спрямо уязвими хора, извършвани от деца, които самите са жертви на пренебрежение, липса на граници и агресивна среда. Най-страшното е, че насилието се превръща в норма, а "уважението" се печели чрез унижения над по-слабите. Докато обществото гледа встрани и закъснява с реакцията, децата ни се учат, че агресията е валидна валута за внимание и принадлежност. Затова са необходими спешни мерки за справяне с проблема.