Радев брани от санкции и най-големия акционер в „Лукойл“: Ще се простреляме в крака (видео)

България няма да позволи европейски санкции срещу най-големия акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов. Това заяви премиерът Румен Радев пред журналисти в Брюксел.

По думите му Алекперов е включен в обхвата на физическите лица, за които се обсъждат санкции, като съсобственик на „Лукойл“. Радев аргументира позицията на България с ролята на бизнесмена за развитието на рафинерията в Бургас и с риска от допълнително усложняване на отношенията между държавата и компанията, пише Mediapool.

„Човекът, който вложи много усилия и ресурси ние да имаме една от най-модерните рафинерии в Европа. Имайки предвид, че „Лукойл“ предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака“, заяви Радев.

Българското правителство вече обяви, че налага вето и върху включването на руския патриарх Кирил в новия европейски санкционен пакет. Така страната ни възразява срещу две ключови фигури, предложени за санкциониране - религиозния лидер, близък до Кремъл, и един от най-влиятелните хора, свързани с руския петролен гигант.

Вагит Алекперов е основател на „Лукойл“ и най-големият единичен акционер в компанията с дял от около 28%. Над половината от акциите са публично търгувани, а около 11% са притежание на висшия мениджмънт на дружеството.

Българското правителство твърди, че „Лукойл“ е поискал 3 млрд. евро обезщетение от България след назначаването на специален управител върху местните операции на компанията. Самата руска компания обаче официално не е съобщавала за заведен арбитражен иск срещу страната ни.

През февруари 2026 г. швейцарската компания „Литаско“, която е собственик на българските активи на „Лукойл“, съобщи, че е подала уведомление за спор до България. То е по линия на споразумението между Швейцария и България за защита на инвестициите и Договора за Енергийната харта.

„Литаско“ твърди, че назначаването на особен управител представлява незаконно отчуждаване на собственост без обезщетение. Компанията предупреди, че ако не бъде намерено приятелско решение, може да използва всички налични правни механизми, включително арбитраж.

Към момента обаче няма публична информация, че такъв арбитражен иск вече е заведен. Подобна информация липсва и в регистрите на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка.

От обясненията на премиера не стана ясно как евентуални санкции срещу Алекперов биха повлияли пряко върху поведението на „Лукойл“ спрямо България. Не беше обяснено и как българско вето конкретно за него би намалило риска от претенции на компанията към държавата.

„Ние просто няма да подкрепим санкциите в този им вид. Имаме право на глас и ще го използваме“, заяви Радев. Той допълни, че лидерите в Брюксел познават позициите му и ги приемат с уважение.

Премиерът отхвърли опасенията, че българската позиция може да доведе до спиране на европейски средства за страната. По думите му няма никаква опасност плащанията към България да бъдат блокирани. Радев посочи, че Европейската комисия е одобрила над 1 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, като страната очаква още 150 млн. евро по следващ етап.

Той коментира и срещата си с украинския президент Володимир Зеленски, като я определи като „много ползотворна“. Радев отново заяви, че България и Украйна могат да започнат съвместно производство на дронове, използвайки украинската експертиза.

Не стана ясно дали по време на срещата е било обсъдено решението на българското правителство да спре директната военна помощ за Киев. Темата не беше публично повдигната от нито една от двете страни.

Позицията на България идва в момент, когато досегашният основен блокиращ фактор в ЕС - Виктор Орбан - вече не участва в заседанията на европейските лидери след загубата на изборите в Унгария. Така София се очертава като новата държава, която поставя условия по част от санкционната политика на ЕС срещу Русия.