Разлики в цените на лекарствата ощетяват НЗОК със 100 млн. евро годишно, твърди депутат (видео)

Над 100 млн. евро годишно изтичат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса заради разликите в цените, на които частните болници закупуват лекарства. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ и член на парламентарната комисия по здравеопазване Георги Петров в ефира на NOVA.

По думите му проблемът е свързан с възможността частните лечебни заведения да сключват директни договори с производители и вносители на медикаменти, без да провеждат обществени поръчки.

„Така се отваря ниша да се купува лекарство за 100 и за 800 лева“, посочи Петров.

Според него именно затова от „Прогресивна България“ предлагат законови промени, които да задължат и частните болници да провеждат обществени поръчки, както вече правят държавните и общинските лечебни заведения.

Депутатът коментира и доплащанията в здравната система. По думите му пациентите плащат допълнително не само за медицински консумативи, но и за услуги като самостоятелна стая, храна, спално бельо и допълнително обслужване. Той отбеляза, че тези практики са законни за частните болници, докато държавните и общинските лечебни заведения нямат същите възможности.

Според Петров това поставя частните болници в по-благоприятна финансова позиция.

„Една частна структура, ако печели от НЗОК 100%, от допълнителните плащания може да достигне до още 150% допълнителни средства. Това дава възможност там да има по-добро заплащане и добрите специалисти се насочват натам“, заяви той.

По думите му е необходимо в Здравната каса да има повече ресурс, но не чрез увеличаване на здравните осигуровки, а чрез по-ефективно управление на наличните средства.

Петров посочи още, че подобни финансови загуби има и при медикаментите за онкологични заболявания и за детско лечение. Затова управляващите предлагат Министерството на здравеопазването да провежда централизирани търгове с производителите и вносителите, за да договаря по-добри цени.

Депутатът коментира и платформата „Диагноза България“, създадена от Мартин Атанасов. По думите му инициативата показва в голям мащаб проблемите в здравната система и може да помогне за откриването на слабостите чрез анализ на данните. Според него управляващите планират да надградят проекта, включително чрез внедряване на изкуствен интелект за откриване на нередности.

По темата за Националната детска болница Петров отхвърли твърденията, че проектът не е приоритет за правителството. Той посочи, че към момента по сметката на дружеството, което отговаря за изграждането на лечебното заведение, има 47 млн. евро, а министърът на здравеопазването е сформирал междуведомствена работна група, която да ускори реализацията на проекта.