Роботи и дронове ще изследват ускореното топене на ледовете в Гренландия

Международен екип от учени отплава към Гренландия, за да изследва как ускореното топене на ледената покривка влияе върху Атлантическия океан и дали може да приближи климатичната система към опасна повратна точка.

Шестседмичната експедиция започна на 16 юли 2026 година. Учените пътуват с британския полярен изследователски кораб RRS „Сър Дейвид Атънбъро“, който ще служи едновременно като плаваща лаборатория и платформа за разполагане на високотехнологична апаратура.

В мисията ще бъдат използвани въздушни дронове, автономни морски роботи, сателити и сензори, поставени директно върху ледниците. Целта е да се съберат подробни данни за движението и разрушаването на леда, температурата и солеността на океанската вода, подводната форма на ледниковите фронтове и количеството прясна вода, което навлиза в Атлантическия океан.

Експедицията е част от петгодишния международен проект GIANT – Greenland Ice Sheet to Atlantic Tipping Points. Той се ръководи от Британската антарктическа служба и обединява 17 партньори, сред които научни институти и университети от Великобритания, САЩ и Европа. Проектът започва през 2025 година и трябва да продължи до 2030 година, пише NOVA.

Учените предупреждават, че ледената покривка на Гренландия вече губи маса около шест пъти по-бързо, отколкото преди три десетилетия. Огромните количества прясна вода, които попадат в Северния Атлантик, могат да променят солеността и плътността на океанската вода и да повлияят върху важни течения.

Една от основните тревоги е свързана със Северноатлантическия субполярен кръговрат. Тази система е свързана с Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация – AMOC, която пренася топлина и хранителни вещества през океана и има ключова роля за климатичните условия в Европа и други части на света.

Постъпването на все повече студена прясна вода от Гренландия може да отслаби или промени част от тази система. Подобни процеси биха могли да разместят установените модели на времето, да променят разпределението на валежите и да увеличат риска от тежки климатични последствия за различни региони.

Проучванията ще бъдат съсредоточени около фиорда Кангерлусуак в Югоизточна Гренландия. Там ледниците достигат директно до океана, а отвесните им ледени стени могат да бъдат високи до 100 метра. При откъсването на големи ледени блокове във водата се образува плътна смес от морски лед и айсберги, която временно може да забави движението на ледника. Когато тази естествена преграда се разпадне през лятото, отцепването на лед може рязко да се ускори.

Особено важна част от мисията е използването на автономни подводни апарати, които могат да се приближат до ледниковите фронтове и да се потопят под плаващите ледени маси. Те ще измерват температурата на водата, океанските течения и начина, по който по-топлата вода достига до основата на ледниците и ускорява тяхното топене.

Сред използваните апарати е и известният автономен робот Boaty McBoatface. Той може да се спуска на дълбочина до 1500 метра и ще изследва труднодостъпни райони под смесите от ледени късове и айсберги във фиордите.

Получените данни ще бъдат включени в ново поколение компютърни модели, които трябва да представят по-точно взаимодействието между ледниците и океана. Сегашните глобални климатични модели невинаги успяват да обхванат процесите в тесните гренландски фиорди и често представят ледниковите фронтове като неподвижни.

С помощта на изкуствен интелект учените ще комбинират информацията от корабите, сателитите, дроновете и автономните апарати. Една от крайните цели е създаването на прототип на система за ранно предупреждение, която да разпознава признаци за внезапно ускоряване на топенето или за приближаване към необратима климатична промяна.

Програмата Forecasting Tipping Points, в която влиза проектът, разполага с общо финансиране от 81 млн. британски лири. Тя трябва да покаже дали е възможно изграждането на надеждна система за предупреждение при опасни промени в ледената покривка на Гренландия и океанските течения.

Резултатите от експедицията ще помогнат за създаването на по-точни климатични прогнози и за оценяването на рисковете за крайбрежните райони, морските екосистеми и времето в Европа. Учените се надяват информацията да даде на правителствата и обществата повече време за подготовка и адаптация към последствията от ускоряващите се климатични промени.