Русия отказа 60-дневно примирие с Украйна, атаките по енергийни обекти продължават

Русия отхвърли предложението на украинския президент Володимир Зеленски за 60-дневно прекратяване на огъня, което да позволи провеждането на президентски избори в Украйна. От Кремъл заявиха, че Москва не се интересува от временно примирие, а настоява за дългосрочно мирно споразумение.

Междувременно обявеното от американския президент Доналд Тръмп „енергийно примирие“ също се оказа под въпрос. Само часове след съобщението му Русия нанесе нови удари по украински енергийни обекти, а Киев обвини Москва, че не спазва предложеното прекратяване на атаките, пише NOVA.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия не приема предложението на Зеленски за двумесечно прекратяване на бойните действия.

Украинският президент предложи 60 дни пълно примирие, през които страната му да може да организира президентски избори. Според Киев провеждането на избори в условията на продължаваща война и военно положение е невъзможно без гаранции за сигурността.

Песков обаче подчерта, че руската позиция остава непроменена – Москва настоява за трайно уреждане на конфликта, а не за временно спиране на бойните действия.

В същото време говорителят отказа да коментира по същество обявеното от Тръмп енергийно примирие, като единствено посочи, че контактите продължават.

Така остава неясно дали Русия действително е приела предложението на Вашингтон за взаимно прекратяване на ударите по енергийни съоръжения.

Тръмп обяви енергийно примирие, но атаките продължиха

Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че Русия и Украйна са постигнали договореност да прекратят взаимните удари по енергийната инфраструктура.

Идеята предвижда Москва да спре атаките срещу украинските електроцентрали и други енергийни обекти, а Киев да прекрати ударите по руски петролни рафинерии и съоръжения.

Скоро след обявяването на инициативата обаче бяха съобщени нови руски нападения срещу украинската енергийна система.

Сред поразените цели е електроцентрала в Харков. Според украинските власти атаките не са ограничени само до един обект.

Зеленски заяви, че само в рамките на деня са били атакувани шест енергийни съоръжения, а при ударите в различни части на страната са ранени 33 души.

Украинският президент подчерта, че е научил за обявеното от Тръмп примирие от медиите. Въпреки това изрази готовност Украйна да се съобрази с подобна договореност, ако Русия също прекрати нападенията.

Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че Киев е готов да обсъжда различни варианти за ограничаване на ударите, стига договореностите да важат еднакво и за двете страни.

Според него последвалите руски нападения показват разминаване между публично обявените дипломатически инициативи и ситуацията на бойното поле.

Сибиха призова международната общност да оценява действията на Москва, а не само изявленията на руските власти.

Зеленски също изрази съмнение, че Русия действително желае да спазва енергийно примирие. По думите му продължаващите атаки поставят под въпрос възможността за подобно споразумение.

От Киев настояват, че всяко прекратяване на ударите трябва да бъде взаимно и реално приложено, а не само публично обявено.

ЕС и НАТО следят развитието на ситуацията

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас приветства възможността за енергийно примирие, но подчерта, че решаващо значение ще има неговото реално спазване.

Според нея все още липсва яснота дали Русия възнамерява да се придържа към подобна договореност.

Междувременно върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич коментира рисковете за сигурността на Алианса.

Той заяви, че не разглежда пряк военен сблъсък като непосредствен или неизбежен, но подчерта необходимостта НАТО да бъде подготвен да реагира при евентуално нападение.

Гринкевич настоя и за по-ясно определяне на границите на допустимото поведение спрямо Русия на фона на саботажите и хибридните заплахи в Европа.