Само един от десет български ученици на 15-годишна възраст различава факт от мнение

Само един от десет български ученици на 15-годишна възраст различава факт от мнение

Всичко от Gospodari.com
Gospodari.com
03.12.2019 13:03
55
0

Едва девет процента от учениците на 15 години правят разлика между факт и мнение - почти всеки десети.Това заяви генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия на пресконференция, с която представи резултатите от седмото изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), пише Дневник.

 

 

В изследването участва и България, а резултатите на осмокласниците ни са много ниски. В рамките на Европейския съюз те са най-зле по природни науки и там спадът е видим. Влошават се обаче и резултатите ни по четене с разбиране, както и по математика.

 

 

Проучването се провежда в 79 страни и азиатските държави държат първо място спрямо повечето дисциплини.

 

 

"Днес четенето не се концентрира върху изваждането на информация, а върху конструирането на знание, критично мислене и преценка - какво ще направиш с това, което знаеш", каза Гурия.

 

 

За почти две десетилетия от 2000 година насам различаващите факт от мнение са се увеличили само с 2 пункта. Само във водещите държави умението е малко над средното и достига 1 на всеки 7 от учениците. "Това е тревожна тенденция. Не можехме да кажем, че не знаехме." Ако някога учениците можеха да се доверят на държавно отпечатани учебници, днес те трябва да могат да се справят с незабавно изникващи потоци от информация "в ерата на фалшивите новини".

 

 

Относно математиката в 24 от 79 страни над 50% от учениците са под считаното за успешно ниво. Въпреки това в доста от развитите държави има тенденция към подобряване на резултатите. Такъв пример е Швеция.

 

 

"В някои страни пропастта между 10-те процента привилегировани и 10-те процента най-непривилегировани е равнозначна на над 4 години образование" и това "създава неравенство в образованието", намалява надеждата за социална мобилност и ограничава развитието на много таланти, каза Анхел Гурия. "Слабата възходяща мобилност намалява гражданското участие, укрепва социалния екстремизъм и популизма, който виждаме в обществата." Освен това "ниската мобилност е свързана с по-силно привличане към крайности и радикално поведение при гласуване", а достъпът на тези в неравностойно положение до елитни училища е силно ограничен.

 

 

В държави като Швеция, Великобритания и Южна Корея има определена връзка между социалния статус и образованието и "има страни, които показват, че и двете са възможни".  За България данните сочат, че децата от заможни семейства се представят по-добре, но е възможно това да се дължи и на по-големите възможности за заплащане на частни уроци. Децата в домове, където има големи библиотеки, също показват по-високи резултати.

 

 

Освен това, у нас момичетата се справят по-добре от момчетата. Това важи за всички участвали страни, но у нас процентът на девойките, които се представят по-добре, е по-висок

 


Още изводи

 

В Германия, Япония и Холандия надделява сътрудничеството и помощта, докато в САЩ, Бразилия и Великобритания - конкуренцията. Според изследването обаче и двата подхода могат да дадат добър резултат.

 

Въпреки че китайските провинции са сред най-успешните в тестовете, резултатите сочат, че там удовлетворението от живота е под средните стойности. Така е и във Великобритания, Япония и Ирландия. "Изкушаващо би било да се заключи, че по-добро представяне в училище довежда по-голямо безпокойство... но страни като Белгия и Германия показват, че доброто представяне може да е награда, и задават важни примери за другите", заключва Гурия.

 

 

Министърът на образованието Красимир Вълчев не очаква и следващите резултати за международно оценяване на 15-годишни ученици PISA да са добри, поради факта че в момента образователната система в България преминава към компетентностен подход на обучение, на който всъщност са базирани тестовете.

 

"Новите учебни програми влязоха в сила, но тези ученици, които са полагали теста по PISA, са по старите учебни програми. Тоест, ние не можем да оценим ефекта на новите учебни програми и това изследване не е атестация за новите учебни програми. Не е толкова важно, че са нови, а че са базирани на компетентностния подход", заяви Вълчев. Според него резултатите не са изненадващи и е нужно повече време.

 

 

БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЦИ С 6 МЕДАЛА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЛИМПИАДА ПО ЛИНГВИСТИКА В ЮЖНА КОРЕЯ

 

 

Източници: ДневникКлуб Z

Коментирай

За да коментираш, трябва да влезеш
в профила си или да се регистрираш!

Вход / Регистрация

Трябва да влезеш в профила си, за да използваш тази функционалност.