Санкциите срещу Иран: къде го чукаш, къде се пука

Те са резултат от действията на управляващите, но удрят по обикновения човек: от икономическите санкции срещу Иран страда най-вече населението на Ислямската република. Техеран обаче е решен да "не пада на колене".

Иранският президент Хасан Рохани обяви, че държавните помощи, например за закупуването на хранителни продукти и медикаменти, ще бъдат увеличени с 8 процента и ще достигнат 14 милиарда долара. Освен това правителството предвижда да вдигне заплатите на държавните служители с 20 процента.

Тези мерки обаче едва ли ще увеличат покупателната способност на населението, тъй като иранската валута е под силен натиск.

"Няма да паднем на колене"

"Целта на американците е да ни принудят да паднем на колене. Но те ще се провалят", заяви президентът Рохани в парламента при представянето на бюджета за следващата година. Същевременно той подчерта, че американските санкции ще засегнат силно иранското население. Но от тях ще пострадат също и стопанският ръст и развитието на страната.

През май американският президент Доналд Тръмп денонсира споразумението с Иран от 2015 г. за ограничаване на иранската ядрена програма и наложи нови финансови и търговски санкции срещу Техеран. Иран. С това Тръмп цели да сведе до нула иранския износ на петрол. Големите страни-вносителки на ирански петрол, като Китай и Индия, обаче бяха изключени от петролното ембарго.

Ще спасят ли ядрената сделка?

Останалите държави, подписали споразумението за ядрената програма на Иран - Германия, Франция, Великобритания, Русия и Китай - пък се опитват да спасят договора и продължават да търгуват с Техеран. До влизането в сила на новите американски санкции Иран изнасяше по 2,5 милиона барела суров петрол на ден.

Източник: Dw.com