Ще строим историческите си "магистрали" още поне 30 години

Изграждането на българските магистрали се превръща в безкрайна сага, която заплашва да продължи още три десетилетия, ако се запазят сегашните темпове. Пътният експерт Ясен Ишев дава за пример магистрала „Хемус“, чието строителство започна преди повече от половин век – през 1974 г., а до момента е завършена едва наполовина. Ситуацията с „Струма“ е не по-малко отчайваща, като ключовият участък през Кресненското дефиле все още е само на чертеж. През изминалата 2025 г. в България са пуснати в експлоатация нищожните 30 км нови пътища, докато съседна Румъния бележи рекорди с планирани над 200 км годишно. Парадоксално е, че докато проектирането у нас се спъва в свлачища, липса на финансиране и мудни фирми, български строителни компании печелят търгове и строят успешно магистрали в чужбина.

За 2026 г. Румъния е заложила в бюджета си за транспорт внушителните 7.2 милиарда евро, голяма част от които идват по линия на техния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В същото време България оперира с бюджет за Агенция „Пътна инфраструктура“, който едва надхвърля 1.1 милиарда евро (около 2.2 млрд. лв.), като голям процент от тези пари отиват за кърпене на дупки и текущо поддържане, а не за ново строителство. Докато северните ни съседи са договорили изграждането на 750 км магистрали наведнъж, ние продължаваме да отпускаме средства на „порции“, което оскъпява всеки километър и разтегля сроковете до безкрайност. Разликата в „усвояването“ на европейски средства също е фрапантна – Румъния е в челната тройка по ефективност, докато ние редовно губим финансиране заради обжалвания на поръчки и политически рокади в управлението на сектора.

Картинката е повече от ясна – докато ние играем в окръжната група на инфраструктурата, румънците вече са в Шампионската лига. Пълен абсурд е държава с претенции за транзитен център на Балканите да отделя седем пъти по-малко средства от съседа си, при положение че теренът и нуждите ни са идентични. Иронично е как „фискалният цинизъм“ се пренася от фонда за безопасност директно в асфалта – парите се трупат или се пренасочват за маскиране на бюджетни дупки, докато реалното строителство се спъва в лошо проектиране и още по-лошо изпълнение. Българските строители „могат“ в Румъния, защото там има ясен план, осигурено финансиране и строг контрол, а у нас са принудени да участват в „инженеринг“ на парче, където целта е не да се завърши обекта, а да се оцелее до следващите избори. Докато в Букурещ чертаят магистрали през Карпатите, в София още се чудим как да заобиколим три храста в Кресненското дефиле, без да обидим някоя костенурка или екологична организация.