След години дебати Франция разреши асистираното самоубийство

След продължили повече от три години обществени и парламентарни спорове Франция окончателно прие закон, който създава право на помощ при умиране за определени тежко и неизлечимо болни пациенти.

Националното събрание одобри текста на окончателно четене с 291 гласа „за“, 241 „против“ и 29 въздържали се. Така депутатите преодоляха съпротивата на Сената, който три пъти отхвърли различни версии на предложението.

Новият режим дава възможност на пълнолетни пациенти да поискат достъп до смъртоносно вещество при изпълнение на няколко едновременно приложими условия, пише Булевард България.

Човекът трябва да е навършил 18 години, да е френски гражданин или да пребивава трайно и законно във Франция. Необходимо е да страда от тежко и нелечимо заболяване, което застрашава живота му и се намира в напреднал или терминален стадий.

Освен това пациентът трябва да изпитва физическо или психическо страдание, свързано с болестта, което не се повлиява от лечение или е непоносимо за него, когато е решил да откаже или прекрати терапия.

Задължително условие е човекът да може свободно, ясно и информирано да изрази желанието си. Само наличие на психично заболяване не е достатъчно основание за достъп до процедурата.

Лекарят трябва да информира пациента за здравословното му състояние, възможните лечения и наличните палиативни грижи. Молбата се оценява с участието на медицински специалисти от различни области.

След разглеждането на случая лекарят трябва да се произнесе в определен срок. Ако молбата бъде одобрена, пациентът разполага с период за размисъл, преди окончателно да потвърди решението си.

По правило смъртоносният медикамент трябва да бъде приет от самия пациент. Когато физическото му състояние не позволява това, веществото може да бъде приложено от лекар или медицинска сестра.

Това означава, че френският закон обхваща два различни механизма. При асистираното самоубийство пациентът сам приема медикамента, а при изключителна физическа невъзможност той може да бъде приложен от медицински специалист. Официалното описание на Сената изрично посочва, че понятието „помощ при умиране“ включва и двата случая.

Медицинските специалисти ще имат право да откажат участие по съображения на съвестта. Ако лекар или медицинска сестра не желае да се включи по морални, религиозни или етични причини, трябва да насочи пациента към друг квалифициран специалист.

Законът предвижда и последващ контрол от независима комисия към френското здравно министерство. Тя ще проверява дали процедурите са извършвани при спазване на законовите условия.

Текстът въвежда и наказание за възпрепятстване на достъпа до помощ при умиране. Това може да включва заплахи, натиск, дезинформация или опити за блокиране на достъпа до лечебни заведения и специалисти.

Франция се присъединява към група европейски държави, които позволяват различни форми на медицинска помощ при края на живота. Режимите обаче се различават значително по отношение на условията, контрола и ролята на лекарите.

В Нидерландия, Белгия и Испания е разрешена активната евтаназия при определени условия. Швейцария допуска асистирано самоубийство, но при различна законова рамка, а в Австрия също съществува процедура за подпомогнато прекратяване на живота.

Френският закон е резултат от дълъг процес, започнал след гражданската конвенция за края на живота и политическото обещание на президента Еманюел Макрон от кампанията му през 2022 г. Първоначален правителствен проект беше представен още през 2024 г.

Сенатът, в който преобладават по-консервативни политически сили, настояваше достъпът да бъде ограничен само до пациенти, чието очаквано настъпване на смъртта е в кратък срок. Депутатите обаче запазиха по-широкия критерий за заболяване в напреднала или терминална фаза.

Поддръжниците на закона го определят като защита на личната автономия и възможност пациентите да избегнат непоносимо страдание.

Правителството защити тезата, че строгите условия, медицинската оценка и последващият контрол трябва едновременно да гарантират свободата на пациента и защитата на най-уязвимите хора.

Противниците предупреждават, че възрастни, болни или хора с увреждания могат да почувстват пряк или косвен натиск да изберат смъртта, за да не бъдат тежест за близките си.

Особено силна съпротива изрази Католическата църква във Франция. Според нея законът променя традиционната роля на медицината и измества фокуса от облекчаването на страданието към прекратяването на живота.

Френските епископи настояват държавата да насочи повече ресурси към палиативната помощ. Самото френско правителство признава, че достъпът до такива грижи остава недостатъчен и че едва около половината от нуждаещите се възрастни получават специализирана палиативна подкрепа.

Критики има и по отношение на защитата на фармацевтите, които могат да участват в подготовката на медикамента, както и за задълженията на болници и социални заведения, които принципно не желаят подобни процедури да се извършват на тяхна територия.

Законът все още не е започнал окончателно да се прилага. На 16 юли председателят на Сената сезира Конституционния съвет, който трябва да провери дали текстът съответства на френската конституция и на принципа за защита на човешкото достойнство.