След куклите и кукловодът се включи: Русия изпрати нота заради реставрацията на Шипка

Руското посолство в България е изпратило официална дипломатическа нота до Министерството на външните работи (МВнР) заради предстоящата реставрация на Паметника на свободата на връх Шипка. От дипломатическата мисия заявяват, че очакват ремонтът да бъде извършен внимателно, без да се нарушава оригиналният вид на монумента.

Позицията е разпространена в отговор на запитвания от граждани и медии относно планираните дейности по паметника, посветен на Освобождението на България в резултат на Руско-турската война от 1877–1878 г.

В изявлението си руското посолство подчертава значението на монумента както за Русия, така и за България. Оттам заявяват, че споделят загрижеността на обществеността за запазването на историческата памет и автентичния облик на паметника.

Дипломатическата мисия очаква българските институции да осигурят деликатна реставрация, съобразена с публично заявените им ангажименти. Посолството настоява и бъдещата експозиция да представя събитията от 1877–1878 г. по начин, който според него отразява историческата истина.

В нотата Русия се позовава на член 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между България и Руската федерация, подписан на 4 август 1992 г. Според посолството двустранните договорености за опазване на историческото наследство остават актуални.

Реставрацията на Паметника на свободата предизвиква обществен дебат за начина, по който трябва да бъде извършена, и за запазването на историческия му облик. Според публикации за проекта за ремонта са предвидени над 3 млн. евро.

Към момента в разпространеното изявление руското посолство не посочва конкретни възражения срещу отделни елементи от проекта, а изразява очакване българските институции да съхранят оригиналния вид на паметника и историческото съдържание на експозицията.

Коментарът на "Господарите"

Русия отново си позволява да поучава България как да се отнася към собствената си история. Този път поводът е реставрацията на Паметника на свободата на връх Шипка, а инструментът – дипломатическа нота до българското Министерство на външните работи, идваща след като няколко проруски кандидат-президенти се упражниха да "пазят" паметника, атакувайки работниците там.

Москва не просто изразява загриженост за състоянието на паметника. Тя настоява българските институции да гарантират определен подход към реставрацията и съдържанието на бъдещата експозиция. Така един въпрос, който би трябвало да се решава от българските специалисти и институции, се превръща в повод за дипломатически натиск.

Разбира се, историческото наследство трябва да бъде съхранявано, а реставрацията – извършвана с необходимото внимание. Но има съществена разлика между това да изразиш мнение и да изпратиш официална нота, с която да напомниш на друга държава какви ангажименти очакваш от нея.

Паметникът на Шипка е български национален символ. Неговата реставрация и експозицията в него са отговорност на българската държава, а не въпрос, по който Москва може да претендира за последната дума. Позоваването на двустранен договор не променя този факт.

Още по-неуместно е Русия да настоява за „неизкривена историческа истина“, сякаш тя е единственият арбитър на историята. Освобождението на България е исторически факт, но неговото изучаване и представяне не може да бъде подчинено на политическите очаквания на чужда държава.

В крайна сметка въпросът не е дали паметникът трябва да бъде реставриран внимателно. Разбира се, че трябва. Въпросът е защо руското посолство смята за необходимо да изпраща дипломатически ноти, за да напомня на България как да го направи. А още по-важно е какъв отговор ще дадат българските институции – защото мълчанието или прекомерните уверения могат да създадат впечатление, че чуждата намеса е нещо напълно естествено.