След саботаж и липса на кворум законът за лобизма все пак мина в комисия

След два поредни дни на провалени заседания и липса на кворум, парламентарната правна комисия все пак прие на второ четене спорния законопроект, известен като закон за лобизма. Темата се оказа особено важна, защото забавянето или провалът на текста може да постави под риск следващото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 437 милиона евро.

До напрежението се стигна, след като на 17 март комисията не успя да заседава заради отсъствието на депутати от „Възраждане“, ДПС на Делян Пеевски, „Има такъв народ“, както и представители на БСП, МЕЧ и АПС. Така липсата на кворум блокира разглеждането на закона и засили подозренията за умишлено протакане, пише Mediapool.

В крайна сметка законопроектът, внесен от Георги Георгиев от ГЕРБ-СДС, беше разгледан на извънредно заседание. Една от първите важни промени беше свързана със самото му име. Не беше прието предложението на Юлиана Матеева от „Величие“ текстът да се нарича „Закон за лобизма“. Вместо това комисията одобри предложението на Георги Георгиев официалното наименование да стане „Закон за прозрачност при представителство на интереси“.

С тази редакция законодателите на практика се опитват да избегнат негативния обществен заряд, който думата „лобизъм“ носи в България. Вместо това се въвежда терминът „представителство на интереси“, който според мотивите на вносителите трябва да уреди по-прозрачно начина, по който физически и юридически лица влияят върху изработването на нормативни и други актове с обществено значение.

Идеята, записана в проекта, е да се осигурят прозрачност, равнопоставен достъп и ясен ред, по който заинтересовани страни могат да изразяват позиции и да търсят въздействие върху процеса на вземане на решения. Тоест законът не премахва влиянието, а се опитва да го извади на светло и да го постави в рамки.

Текстовете обаче продължават да предизвикват критики. Заместник-председателят на комисията Николета Кузманова от ИТН заяви, че законът е в „изключително насипно състояние“ и все още не е ясно какво точно се цели да бъде уредено. По думите ѝ проектът въвежда терминология, която се отклонява от вече установената в българското законодателство. Именно заради това тя е гласувала „въздържал се“.

По предложение на Георги Георгиев беше прието и организации, които получават държавна или общинска субсидия, също да подлежат на вписване в регистъра за прозрачност, но само когато осъществяват контакти с органи или лица, свързани с определянето, промяната или получаването на тази субсидия.

Централният инструмент в закона е създаването на публичен регистър за прозрачност, който ще се води от Сметната палата. В него ще се вписват представителите на интереси, а част от информацията ще бъде публично достъпна. Изключение ще се прави за чувствителни лични данни като ЕГН, ЛНЧ и конкретни данни за контакт.

Юридическите лица и едноличните търговци, които бъдат вписани в регистъра, ще трябва да посочват в годишните си отчети колко средства са изразходвали за представителство на интереси. Ако не са задължени да изготвят годишен доклад, ще подават отделна декларация. При нередовно вписване данните ще бъдат заличавани, но и след заличаването ще се съхраняват за срок от пет години.

Законът предвижда и санкции. Физически лица, които извършват такава дейност без вписване в регистъра, ще бъдат глобявани с между 1000 и 2500 евро. За юридическите лица имуществените санкции ще бъдат между 2500 и 7500 евро. Предвидени са наказания и за подаване на неверни данни.

Любопитен детайл е, че през първата година от функционирането на регистъра няма да се налагат глоби и санкции. Така на практика системата ще има гратисен период, в който участниците ще могат да се адаптират към новите изисквания.

Въпреки приемането на текстовете, съмненията около закона остават. Основният въпрос е дали действително ще се въведе работещ механизъм за прозрачност, или просто ще бъде създадена нова формална рамка с по-меко име, но без достатъчно яснота и ефективност. На този фон приемането му изглежда продиктувано не само от желание за регулация, а и от натиска да не бъдат загубени стотици милиони евро по Плана за възстановяване.