След трагедията на АМ „Тракия“: Единствената спешна болница в Ямбол работи в кошмарни условия (видео)

Тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха трима души, сред тях две деца, отново постави във фокуса състоянието на спешната медицинска помощ в Ямболска област. Пострадалите при инцидента бяха транспортирани в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол – единственото лечебно заведение в областта със спешен център.

Болницата разполага с едва шест реанимационни легла, а сградният фонд е от павилионен тип и включва 17 отделни корпуса, част от които са построени още в началото на миналия век. Това налага пациентите да бъдат транспортирани между отделенията с колички по открит асфалтов маршрут, независимо от състоянието им.

Директорът на болницата д-р Панайот Диманов определя лечебното заведение като едно от най-остарелите в България. По думите му пред bTV материалната база затруднява както работата на медицинските екипи, така и привличането на млади лекари, които отказват да започнат работа при подобни условия.

Проблемът е известен от десетилетия. Изграждането на нов болничен комплекс започва преди близо 50 години, но строителството така и не е завършено. Според ръководството на болницата за окончателното му довършване са необходими около 4,3 млн. евро. От лечебното заведение твърдят, че са получили уверение от Министерството на здравеопазването, че проектът ще бъде придвижен.

Коментарът на "Господарите"

Поредната трагедия на АМ „Тракия“ показа не само колко важно е бързото пристигане на линейките, но и какво се случва след това. Спешната помощ не приключва с транспорта до болницата – тя зависи от условията, техниката, леглата и възможността лекарите да работят нормално.

Трудно е да се приеме, че през 2026 г. единствената областна болница със спешен център обслужва пациентите в сгради отпреди повече от век, а новият болничен комплекс остава недовършен десетилетия наред. Подобни инфраструктурни проблеми рядко попадат в центъра на общественото внимание, но именно при тежки катастрофи става ясно колко висока може да бъде цената на дългогодишното бездействие.

Ако държавата действително поставя борбата с високата смъртност по пътищата сред приоритетите си, инвестициите трябва да обхващат не само пътищата и контрола, но и спешната медицинска помощ. Защото оцеляването след тежка катастрофа често зависи не само от самия удар, а и от качеството на лечението през първия "златен час".