Стотици кучета са оставени да гладуват, да се самоизяждат и да умират без ветеринарна помощ в приют в плевенското село Коиловци. Природозащитници алармираха за тежката ситуация, като я сравниха с „концентрационен лагер за животни“. Сигнали вече са подадени до прокуратурата и Българската агенция по безопасност на храните.
Според свидетелства, броят на животните е надхвърлил 400 и вече надвишава броя на жителите в селото. Приютът се намира на метри от къщите на хората, които от години настояват той да бъде преместен извън регулация. Местните твърдят, че зад приюта стои схема за набиране на дарения, които не достигат до животните.
„Това е ужас за тези същества. Живеят в мизерия, хранят се веднъж на няколко дни, болните не се лекуват. Хората даряват пари, но за кучетата не остава нищо“, заяви пред bTV природозащитничката Диляна Росалинова. Тя обвини двете жени, свързвани с приюта – Диана Гапова и Траяна Цолова, в измама и злоупотреба с дарения. Двете отказват публични коментари по случая.
Жителите на Коиловци също са на ръба на търпението си. Те се оплакват от непоносима миризма и постоянен лай, които правят живота им невъзможен. Някои вече обмислят гражданско неподчинение.
„Това не е живот, нито за нас, нито за животните. Миризмата е нетърпима, а кучетата умират по дворовете ни“, разказа една от жителките, открила мъртво куче в имота си.
Ситуацията в селото остава напрегната. Държавните институции все още не са обявили конкретни мерки за решаване на кризата.
Зоополиция само на хартия, животните – оставени на произвола
Случаят в плевенското село Коиловци е пореден пример за институционалната безотговорност и формализма, който владее българската система за защита на животните. Макар от години да съществува звено „зоополиция“ към МВР, на практика то е напълно неефективно и функционира единствено на хартия.
Зоополицията беше създадена с амбицията да се бори с жестокостта към животни, незаконните приюти, размножаването с комерсиална цел и нелегалната търговия. Вместо това обаче сме свидетели на пълна липса на контрол – сигналите за системни издевателства, глад, болести и нехуманни условия остават без реална реакция. Прокуратурата и БАБХ се сезират едва когато ситуацията излезе извън контрол, а в много случаи отговорността се прехвърля между институциите като „горещ картоф“.
Колко още такива „приюти“ трябва да бъдат разкрити, за да стане ясно, че институционалният контрол не работи? Колко още животни трябва да загинат в мъки, за да разберем, че зоополицията не може да бъде само административно звено, а трябва да бъде реално работещ орган с правомощия и отговорност?
И докато държавата бездейства, хората от Коиловци живеят сред зарази, миризми и страх за безопасността си. Вместо да решава проблеми, държавата ги оставя да ескалират до точка, от която връщане няма.
Време е да се зададе въпросът: има ли България държавна политика за защита на животните или всичко е просто поредната добре звучаща, но куха реформа?
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!