Сушата продължава: Десетки села в Община Кирково са без вода от повече от седмица

Заради продължителната суша, осем села в община Кирково са без вода от миналата седмица, а десетки други населени места се очаква скоро да преминат на воден режим. Река Върбица, от която се захранват сондажите в района, е почти пресъхнала, а помпите работят на минимален капацитет с риск да спрат напълно, съобщава bTV.

В село Добромирци чешмите отдавна са пресъхнали. Жителите разчитат на планински извори и крайпътни чешми, за да си набавят вода. Айше Сюлейман разказва, че вече 10 дни живеят без капка течаща вода, а пред изворите се образуват дълги опашки.

Сушата убива реколтите от царевица и слънчоглед в цялата страна (видео)

Местният бизнес също е засегнат. Исмаил Шакир, собственик на бензиностанция и заведение, споделя, че без вода не може да поддържа хигиена и да обслужва клиенти. Засега спасението остава в пълненето на изворна вода, но ситуацията остава критична.

„Този проблем не е за първа година, но тази година се усети по цялото поречие на река Върбица. Суша е и няма вода в шахтовите кладенци. Осем са помпените станции по поречието на реката, които захранват повечето от територията на Община Кирково. Единственото решение е да се пуснат двата язовира, които са изградени едно време като притоци на река Върбица, но за съжаление, обемът е много малък“, обясни кметът на Община Кирково Шинаси Сюлейман.  

Суша в разгара на лятото: Жители на село край Балчик с дни живеят без вода (видео)

Ако не се предприемат спешни действия, съществува риск още села в района да останат без водоснабдяване.

Кризата с водата в община Кирково не е просто резултат от суша. Да, природата се променя, но сме и свидетели на системен проблем с ВиК у нас. Водоснабдяването в България, особено в малките и отдалечени общини, от години е оставено на самотек. Застаряла инфраструктура, неефективно управление, липса на превантивни мерки и пълно отсъствие на дългосрочна визия от страна на ВиК дружествата и институциите водят до кризи като тази. Междувременно хората разчитат на крайпътни чешми и изворна вода, сякаш сме в друго столетие. Докато институциите си разменят отговорности и чакат следващата криза, местните хора се справят сами. Нужни са инвестиции в поддръжка, алтернативни водоизточници, ясни протоколи при криза и поемане на отговорност.