През 2018 г. обществено-политическият живот бе пълен с трагикомични събития. Много от тях намериха място в „Тинтири-минтири”. Предлагаме най-доброто от рубриката през последните 12 месеца.
Годината се оказа най-каръшка за Гинка Върбакова, която искаше да стане собственик на ЧЕЗ. Сделката обаче нещо не се получи, а Върбакова, вместо да получи собственост, отнесе множество критики и присмех. След месеци мотаене сме пак в същото положение – ЧЕЗ се продава, Гинка иска да го купи.
Редом с пролетта, прокуратурата реши да вдъхне нов живот на антикорупционната борба и арестува кметицата на „Младост” Десислава Иванчева пред Спортната палата в София. И до днес делото е висящо, положението на Иванчева също – не знае ще се върне ли в ареста, няма ли. Още напролет на прокуратурата й се привиждаха коледни елхи. Разследващите твърдяха, че кметицата в светнала като елха. Явно това беше намек, че ще я пуснат у дома чак за празниците. Както и се случи.
Наесен вместо пилците, броихме плочките по ул. „Граф Игнатиев”. В тях потънаха десетки милиони, една оставка и едно разследване, а Йорданка Фандъкова все обещава, че ремонтът скоро ще свърши. Положението е – нова година, стар ремонт.
Първата половина на година премина под знака на българското европредседателство. А предишните месеци – под знака на харченето за председателството. Е, не се изложихме – дадохме милионите и посрещнахме гостите подобаващо. Днес никой не го помни това председателство.
Големият политически трус на годината бе оставката на вицепремиера по демографската политика Валери Симеонов. Той си позволи грозни думи по адрес на майките на деца с увреждания. Последваха уж извинения и уж отказ да се раздели с поста си. Накрая все пак подаде оставка. Изобщо – голям купон.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!