Трети път идва зимата, а за 91-годишната Димитрия Цонова и 68-годишния ѝ син Ненко това означава още една зима без дом. След пожар къщата им в хисарското село Красново е изгоряла, а оттогава майка и син живеят в нечовешки условия – тя в конски обор, той във фургон без отопление.
Баба Митра, както я наричат в селото, е трудноподвижна. В обора има малка печка на дърва, няколко котки и... локва, когато завали. Покривът пропуска вода, а когато дъждът стигне до леглото, решението е найлон върху завивките.
Да, правилно чухте – найлон.
91-годишна жена си ляга с мисълта не дали ще ѝ е топло, а дали тази нощ ще я вали вътре.
Синът ѝ Ненко е бивш машинист и металург. Той живее във фургон, подарен от добри хора. Засега обаче там няма отопление, а токът все още се очаква да бъде свързан. Съдове се мият навън, водата се пази от замръзване, а мечтата на двамата е повече от скромна – печка, мивка и вътрешна стена, така че всеки да има свое пространство.
И докато институциите очевидно не са успели да намерят решение за два човешки живота в продължение на три години, котките са намерили своето. Няколко от тях топлят баба Митра през нощта и са нейната компания.
Ние сме показвали неведнъж истории за хора, оставени да се оправят сами, докато институциите си прехвърлят отговорността като горещ картоф. Само че тук картината е особено тежка – 91 години живот, пожар, три зими и един найлон между човек и дъжда.
И ако за държавата и общината това е поредният сигнал, за баба Митра това е поредната нощ.
Най-тъжното е, че мечтата им не е за лукс. Не искат апартамент с гледка. Не искат нов автомобил. Искат покрив, отопление и място, което да могат да нарекат дом.
А когато 91-годишна жена разчита на печка на дърва и няколко котки, за да изкара зимата, въпросът вече не е само „Защо живеят така?“
Въпросът е „Как позволихме да живеят така толкова дълго?“
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!