Учени спасиха цял остров, застрашен от изчезване

Стотици рибарски лодки могат да се забележат върху ярко сините води, заобикалящи остров Ваан, малка ивица земя между Индия и Шри Ланка. Точно този остров обаче постави началото на силно защитената крехка зона - биосферния резерват на Манарския залив.

Водите са дом на най-отличаващите се и биоразнообразни брегови ивици в Индия. Пълни с морски живот, те са дом на 23% от 2200-те вида риби на Индия, 106 вида раци и повече от 400 вида мекотели, както и  на индо-тихоокеанския делфин, гладкогръбата морска свиня и гърбатия кит.

Близо 150 000 рибари зависят от морския резерв за препитанието си, а остров Ваан е "вратата" към този свят.

Само на половин час с лодка от континенталната част и лесно достъпен за 47-те села, които са гръбнакът на тази силно населена брегова ивица, Ваан винаги е бил убежище за рибари и важна точка за учените, но през последните 50 години той започна бързо да изчезва.

През 1986 г. 21 такива острова в този регион бяха защитени при създаването на биосферния резерват на Манарския залив, първият по рода си в Азия в Лакадивско море, но в момента от тях са останали 19.

Два са под вода, а остров Ваан е следващият с риск да изчезне. През 1973 г. той е бил с площ от 26,5 хектара, но до 2016 г. вече е едва 4,1 хектара, а ерозията е толкова екстремна, че учените смятат, че до 2022 г. той ще бъде изцяло под вода.

Причината тези малки и екологично богати острови като Ваанда да изчезват, е комбинацията от неустойчиви риболовни практики, повишаването на морското равнище поради климатичните промени и дългогодишният добив на корали, който сега е забранен в района.

Изкуствени рифове бяха разположени, за да помогнат на буферните вълни да достигат до и те бяха ефективни, но за да се даде на Ваан и неговите съседи по-дългосрочно бъдеще, екосистемата се нуждае от ново начало.

Гилбърт Матюс, морски биолог от Института за морски изследвания Suganthi Devadason (SDMRI) в близкото крайбрежно градче Тутхукуди в Южна Индия, се e фокусирал върху морската трева - обикновен и безобиден вид морско растение, като начин да спаси застрашената екосистема.

Често бъркани с морски водорасли, морските треви са растения, които виреят под водата и имат добре определени корени, стъбла и листа. Те произвеждат цветове, плодове и семена и играят жизненоважна роля за поддържането на морската екосистема.

Матюс за първи път изследвал морската трева около остров Ваан през 2008 г., гмуркайки се в плитките води два пъти месечно, в продължение на до осем часа на ден. С чувство на безпокойство той видял много късове морска трева да плуват във водата около него. Тези острови са  дом на най-пищните запаси от морска трева на индийския субконтинент, но изглеждало, че и те изчезват.

Риболовът в плитки води и нарушаването на средата на морските треви е незаконно в Индия, но поради лошия контрол законът не се прилага стриктно. Заедно с добива на ракообразни и риби, рибарите вадят и стотици, ако не и хиляди късове морска трева, които по-късно ще бъдат изхвърлени на купища по брега.

Унищожавайки морската трева, те по невнимание дестабилизират екосистемата, на която разчитат, а без морска трева като основа, рибните запаси намаляват.

В свои проучвания между 2011 и 2016 г. Матюс установява, че 45 кв.км морска трева са били унищожени в залива Палк, където водите на Индийския океан се срещат с Бенгалския залив. В Манарския залив пък е изчезнала 24 кв.км от тревата.

„Вярвахме, че възстановявайки морската трева в тези води, можем да укрепим острова и евентуално да я спасим и да попречим на рибарите да ловуват в морето“, казва той.

Матюс обаче знаел, че възстановяването на морската трева ще бъде предизвикателство.

Глобалната оценка от 215 проучвания, водени от морския биолог Мишел Уейкот от Университета в Аделаида, Австралия, показала, че морската трева бързо изчезва по целия свят.

Ливадите, разположени на площ от 110 кв.км (еквивалент на площ с големината на индийския град Чандигар), изчезват всяка година от 1980 г., а като цяло, 29% от морската трева по света е загубена от началото на проучванията през 1879 г.

В началото изследователите се опитали да вземат стръкове морска трева директно от морското дъно и да ги прехвърлят на местата, които са били силно изчерпани.

Това обаче не проработило, тъй като рибарите продължавали да ги изкореняват, обезмисляйки работата на учените. Тогава станало очевидно, че екипът трябвало да намери друг начин, но повечето от обичайните техники за рехабилитация, използвани в други части на света били скъпи, дори по-трудоемки, и следователно неспособни да бъдат жизнеспособни.

Например един добре известен метод е разпръскването и засяването на семена от морска трева, но това не е практично, тъй като лехите трябва да бъдат изкопани под вода и всяко семе да се засади на ръка.

Матюс и неговите колеги прекарали следващите осем години в опити да измислят по-добър начин за спасяване на морската трева.

Междувременно ерозията продължила и през 2013 г. остров Ваан се разделил части, а през 2016 г. Манарският залив изпитал своя най-лош досега епизод на избелване на корали, след като загубил 16% от коралите си.

Възстановяването на коралите и морската трева бяха проекти, които вървят ръка за ръка, тъй като както коралите, така и морската трева действат като естествени бариери, осигурявайки  защита от силни вълни и намаляване на ерозията.

Учените от SDMRI обаче усъвършенствали по-добра техника за "трансплантация" на морска трева.

Махалакшми Бупати - учен, който е специализирал в меките корали, се присъединил към екипа през 2016 г. заедно със своя приятел-гмуркач Арати Ашок, за да изпробват този нов метод.

Няколко пъти месечно денят на Бупати и Ашок започвал в 5 часа сутринта с гмуркане към морското дъно. Първо, те проучили зоните около19-те останали острова на залива и отбелязали кои подводни райони се нуждаят от повече морска трева и кои поддържат популацията си.

След това те събрали зрели стръкове трева от избрани места, но преди да пуснат стръковете в торбите за пренос, Бупати и Ашок ги измивали старателно с морска вода, за да изчистят мръсотиите и утайките от тях.

Първоначалните неуспешни опити разкрили, че презасаждането с налична утайка блокирало слънчевата светлина, което от своя страна възпрепятствало фотосинтезата и спирало растежа на тревата.

След това екипът събирал тробите с морска трева на лодките си, където другите членове на екипа чакали с контейнери, пълни с морска вода. Потопена в тези контейнери, морската трева трябвало да бъде транспортирана до местата за трансплантация в рамките на час, в противен случай стръковете щели да загинат.

Когато достигнали целта си - безплодните райони, стръковете били завързани към пластмасов квадрат от 1 кв.м, с помощта на сезал. Корените трябвало да бъдат оставени непокътнати, за да могат да се вкопаят в почвата, когато се извърши трансплантацията.

В зависимост от метеорологичните условия екипът успявал да засади до 80 квадрата на ден, всеки обвързан със стръковете, които ако имат късмет, биха могли да запазят остров Ваан.

Те следили отблизо рехабилитираните зони, за да видят дали морските треви растат. Всеки месец екипът измервал параметрите на околната среда, които могат да повлияят на растежа на морската трева, като температура на водата, солеността, киселинността, турбулентността, утаяването и нивата на разтворен кислород.

Към петия месец екипът започнал да вижда признаци на успех - изглеждало, че морската трева около острова растяла. Квадратите били придали на стръковете допълнителната стабилност, която е необходима за вкореняването им.

„Видимо можехме да забележим увеличаване на биоразнообразието в тези области“, каза Бупати.

„Видяхме голямо разнообразие от риби, мекотели и морски костенурки", добави тя.

Морските треви, които действали като донори, попълнили изгубения запас и били толкова гъсти, колкото трябвало да бъдат.

Лошото в случая е, че след като рибата и другият морски живот започнали да се връщат, същото сторили и рибарите. Дънните им мрежи отново започнали да изтръгват наскоро трансплантираната морска трева.

Екипът обаче продължил да се гмурка, повторно засаждайки стръковете, които били изтръгнати. Лошото време между април и септември често затруднявало работата им, но през осемте месеца, през които морето било спокойно, проектът постигнал стабилен напредък.

Надпреварата срещу рибарите често означавала дълги часове прекарани под вода.

Бупати си спомня дори един случай, когато носът ѝ започнал да кърви, след като се гмуркала, въпреки настинката си, а Ашок си спомня малките драскотини и синините от корали, с които се сблъсквал.

Виждайки растежа и процъфтяването на морската трева обаче, те били компенсирани за всеки изпитан дискомфорт.

„Беше много удовлетворяващо да видим, че екосистемата отново се оформя, а биоразнообразието нараства", сподели Бупати.

Освен да предотврати ерозията на остров Ваан, имало и друга причина, която насърчавала упоритостта на изследователите. Загубата на огромните зони с морска трева е сходна с масовото обезлесяване на сушата и може да създаде ефекта на доминото, тъй като морската трева е чувствителна към промените в температурата

Всичко това прави усилията на Бупати, Ашок и техните колеги много по-значителни, тъй като възстановяването на морската трева по крайбрежието на Индия може да помогне за спасяването на планетата.

Те твърдят, че ако проектът им е успешен, методите им могат да бъдат възпроизведени и в други подобни среди по крайбрежието, което ще  допринесе за националните усилия за смекчаване на емисиите и доколкото е възможно, за спиране на климатичните промени.

Досега девет декара морска трева е била присадена в Манарския залив, както на остров Ваан, така и на други ерозиращи острови като Косвари, Кариячали и Вилангучали, които също са претърпяли успешни трансплантации. Още два декара са възстановени около островите в залива на Палк, а изследователите се надяват, че след време възстановената морска трева ще върне застрашените бозайници като дюгоните, например.

В дългосрочен план прилагането на законите на Индия срещу изкореняването на морската трева ще трябва да бъде част от решението. През 2019 г. беше предложен законопроект за управление на морското рибарство и, ако бъде приет, по-големите риболовни кораби ще трябва да бъдат регистрирани и лицензирани от държавните служби.

Те ще се нуждаят от разрешение за риболов, което може да доведе до по-добър контрол и в крайна сметка по-малко унищожаване на морската трева и коралите в региона.

Към днешна дата съвместните усилия за възстановяване на коралите и морските треви около остров Ваан и неговите съседи са укрепили влошената брегова линия, правейки я по-малко уязвима от заплахи и изглежда, че те работят, тъй като засега островът е стабилен.

Източник: BBC