Учителите от "черния списък" на "Възраждане" сами били виновни, че ги обявяват за "враг на народа"

Учителите, попаднали в т.нар. „черен списък“ на „Възраждане“, не са жертви, а… сами са си виновни. Поне така смята Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чийто председател Венцислав Караджов с безпрецедентна лекота оневини действията на националистическата партия, насочени към заклеймяване на преподаватели като „паразитиращи джендъри“.

Както припомня в. Сега, казусът започна през август миналата година, когато „Възраждане“ публикува списък с 26 учители от Варна, обявили се срещу прокараните с нейно участие (и подкрепа от ГЕРБ) промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Тези промени – вдъхновени от руското законодателство – забраняват всякакви прояви и дори „подстрекаване“ към възгледи, свързани с „нетрадиционна сексуална ориентация“.

Списъкът, разпространяван във Facebook с призиви родителите да се „разправят“ с неудобните учители, е бил изготвен въз основа на подписки срещу закона, в които преподавателите са участвали открито. Именно това, според КЗЛД, прави действията на „Възраждане“ напълно законни. Защото, казва Караджов, данните били предоставени доброволно.

С други думи: ако изразиш гражданска позиция, подписваш петиция и не скриеш името си – значи даваш зелена светлина на политически партии да те нарочат публично, да те обявят за „враг на държавата“ и да насъскат обществото срещу теб. Защото си бил твърде открит.

Нито Комисията за защита на личните данни, нито прокуратурата (която също „не откри престъпление“) виждат проблем в това, че списъци с неудобни учители се публикуват в социални мрежи с ясна цел – репресия и обществено заклеймяване. Обаче ако някой се подпише срещу дискриминационен закон – сам си го е направил.

А всичко това се случва в държава – член на Европейския съюз, по чийто настояване България трябваше да даде обяснение за този закон пред Европейската комисия и Съвета на Европа.

Случаят отново демонстрира любимия номер на българските институции – да защитят не тези, които са подложени на натиск, обиди и заплахи, а тези, които го извършват. Не за първи път и, уви, вероятно не за последен.