Управляващите се опитват да върнат частните лотарии през задния вход

Управляващите решиха да внесат между първо и второ четене тихомълком едни от най-скандалните промени в хазарта от времето на „Националната лотария“. След като през 2020 г. държавата гръмогласно национализира сектора, обяви го за „зона за сигурност“ и сложи пълен монопол върху моментните игри, днес същите политически сили искат точно обратното:
да дадат тотализатора на концесия за минимум 15 години.
На частен оператор. Чужд или български - няма значение.

От ГЕРБ, БСП и ДПС обясняват, че така било по-добре, защото държавата не можела да се справи. Интересно - когато беше нужно да се затвори бизнеса на Васил Божков, държавата чудесно „се справи“. Когато трябваше да посочи виновни в Държавната комисия по хазарта - също се справи. Когато трябваше да се съберат над половин милиард пропуснати такси - тогава пак се оказа, че държавата може.

Когато обаче идва моментът за многомилиардния оборот - държавата вече не иска да може.

Така тихата сделка се превърна в политическа топка, която управляващото мнозинство подава помежду си с впечатляваща синхронност. Има и тайминг - преди окончателния бюджет, когато вниманието е свито до числа и процедури.

Какво следва?

• Тотализаторът спира да организира хазартни игри.

• Частен концесионер получава всички пунктове, всички системи, цялата инфраструктура и марката.

• Билети и талони се унищожават.

• Спортът ще разчита на процент от приходите на частния оператор – но дали това ще е повече или по-малко от сегашните постъпления, никой не казва.

Държавата вече няма да има контрол върху играта, но ще носи репутационните щети, ако нещо се обърка.
Класика – печалбите се приватизират, проблемите остават в държавния двор.

Дежавю или намерение?

Формално никой не казва името на Васил Божков. Но новината достига до него по-бързо, отколкото „41“ достигна урната при скандалното теглене на „5 от 35“.
И реакцията му беше предсказуема: „Всичко това е сценарий.“

Сценарий или не - фактът остава. Само пет години след шумната национализация политиците връщат лотарийната индустрия в частни ръце.
И то със срок колкото едно поколение - 15 години.

Важният въпрос

Кой има интерес да придобие напълно готова, изградена, функционираща национална мрежа от пунктове? С готов софтуер, система, разпознаваем бранд, и гарантирано пазарно присъствие?

И защо точно сега?

Защо след скандала с невъзможното теглене на число 41, който постави под съмнение контрола и прозрачността?
Защо след връщането на изпълнителен директор, изградил кариера при ГЕРБ?
Защо в момент, в който тотализаторът отчита сериозни приходи въпреки неуспеха да изпълни бизнес плана си?

Долният извод

Това не е просто промяна в Закона за хазарта.
Не е просто управление на държавно предприятие.

Това е връщане към модела „частен хазарт – държавна протекция“, маскирано като „модернизация“.

Държавата не е лош стопанин.
Лош стопанин става, когато е управлявана от хора, които не искат тя да е добър.