Работещите в Столична библиотека излизат на протест, възмутени от ниските си възнаграждения и липсата на реално признание за своята работа. Според тях средната заплата в институцията достига едва 1 350 лева, въпреки че много от служителите притежават висше образование, включително магистърски и докторски степени. „Изисква се квалификация, отговорност, културна и научна подготовка, а получаваме заплащане, което ни приравнява до неквалифициран труд“, споделят от колектива.
Протестните действия се провеждат два дни преди професионалния празник на библиотекарите – 11 май. Днес, пред сградата на Столичната библиотека, към служителите ще се присъединят и известни български писатели, поети и артисти, за да изразят подкрепа и солидарност.
Къде е България на фона на Европа?
Въпреки че библиотеките са сърцето на културния живот, българските библиотекари получават значително по-ниски възнаграждения от своите колеги в Европа. Според последни данни:
В Германия средната начална заплата на библиотекар в публична библиотека започва от около 2 500 евро (брутно) и се увеличава с квалификацията и опита.
В Чехия и Унгария – държави със сходно на българското икономическо развитие – библиотечните работници получават между 1 000 и 1 500 евро месечно, като държавата активно финансира културната сфера.
В скандинавските държави като Норвегия и Швеция заплатите надвишават 3 000 евро, а ролята на библиотекарите се признава като ключова в образователната система.
В контекста на тези цифри, българската реалност изглежда не само несправедлива, но и обезкуражаваща за млади специалисти, които биха искали да се развиват в сферата на културата и знанието.
Коментар: Време е гласът на културата да бъде чут
Библиотекарите не излизат на улицата от каприз. Те не искат привилегии, а уважение към труда си – труда на хора, които поддържат жив достъпа до знание, история и идентичност. Докато в Европа се инвестира в културата като стратегически ресурс, в България културните институции все още оцеляват, вместо да просперират.
Призивът е ясен: науката и културата не са лукс, а необходимост. Ако искаме бъдеще с образовани граждани, критично мислене и устойчиви ценности, трябва да започнем с реална подкрепа за онези, които ежедневно пазят знанието живо.
Не е нормално човек с две висши образования да получава по-малко от минималната европейска заплата. Не е нормално културата да е последна в списъка с приоритети.
И нека не забравяме – библиотеките са едни от малкото места, където знанието все още е достъпно, безплатно и без реклами. Защо тогава тези, които го поддържат, са на ръба на социалното оцеляване?
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!