Врачанското село Паволче вече има собствен вестник – дело на 17-годишна ученичка (видео)

В дигиталната ера, когато социалните мрежи и уебсайтовете диктуват ритъма на информацията, едно малко българско село доказа, че хартията все още носи душа. Паволче – село във Врачанския Балкан, вече има свое печатно издание, изцяло създадено от 17-годишната Дара Драганинска, за която разказва NOVA.

Една лична идея, родена от любов към родното

Преместила се в Паволче на 7 години, Дара изгражда силна емоционална връзка с мястото, което започва да нарича свой дом. В търсене на начин да изрази тази любов, тя се вдъхновява да създаде първия вестник в историята на селото – не дигитален, а класически, на хартия, със статии, снимки и дори… QR кодове с местни песни.

„Исках да оставя нещо стойностно, което да разказва за Паволче отвъд ежедневното“, споделя младата авторка, която учи „графичен дизайн“ и поема всички роли – от журналист до редактор и дизайнер.

От вълците до QR кодовете: история и иновация в хармония

Първият брой на вестника съдържа разкази за историята на селото, проучвания за произхода на името, както и интервюта с местни жители. Особено внимание привлича легендата, че името „Паволче“ идва от фразата „Па вълче, па вълче“, заради честите срещи с вълци в района – история, предавана през поколения.

Сред най-иновативните елементи са QR кодовете, водещи до записи с песни на местния певчески състав – мост между традицията и съвремието.

Печатен успех и културна стойност

Въпреки че Дара подарява труда си на читалището, местните настояват да му бъде дадена цена – 2 лева, за да се осигури устойчивост на изданието. Вестникът бързо се разпродава, а вече се готви и втори брой, който ще излезе след около шест месеца.

„Това не е просто вестник – това е културен акт, жест към миналото и бъдещето едновременно“, казва Таня Николова, председател на местното читалище.

Надежда за подражание

Дара не знае друго българско село с подобна инициатива и се надява нейният пример да вдъхнови и други млади хора да създават, да съхраняват и да разказват. Защото, както самата тя вярва:

„Любовта към родното и към историята не се измерва с пари. Тя просто се споделя.“