Законът срещу реалността: Шофьор с протеза остана без професия у нас (видео)

Историята на Петър Петров ясно показва сблъсъка между личните възможности и административните ограничения в България. Петър е български гражданин с протеза на едната ръка, който от години работи като професионален шофьор на тежкотоварен камион в Съединените щати. Там той ежедневно изминава над 1000 километра, за да издържа семейството си, и успешно изпълнява всички изисквания за безопасност и контрол, наложени от американските регулаторни органи, разказва NOVA.

В САЩ Петър преминава редовни медицински прегледи на всеки две години и безпроблемно подновява лиценза си за професионално управление. Компетентните институции извършват индивидуална оценка на неговото здравословно състояние и способности, като преценката се базира на реалния риск, уменията и практиката му зад волана.

При завръщането си в България обаче, с цел подновяване на българската си шофьорска книжка, Петър се сблъсква с коренно различен подход. След задължителен преглед от специализирана медицинска комисия, всички негови категории за професионално управление са отнети. Оставена му е единствено категория B – за любителско шофиране. Мотивът за решението е формален и кратък: „такъв е законът“.

Решението е взето въпреки представените документи, доказващи дългогодишния му професионален опит, медицинската му годност и липсата на инциденти при управлението на тежкотоварни автомобили зад граница. На практика, комисията не отчита индивидуалната оценка, а прилага нормативната уредба механично.

Случаят поставя сериозни въпроси за реалното прилагане на медицинската наредба за професионалните шофьори в България. Макар формално законът да допуска възможността човек с протеза да управлява тежкотоварен автомобил, практиката показва, че медицинските комисии почти автоматично отказват достъп до професията. Това води до системно изтласкване на хора с увреждания от пазара на труда и ги принуждава да търсят реализация в чужбина.

Историята на Петър Петров акцентира върху липсата на диалог, човешка преценка и индивидуален подход в системата. Тя повдига и по-широкия въпрос дали държавата защитава обществения интерес чрез реална оценка на безопасността, или чрез формално прилагане на правила, които лишават хора с доказани умения от правото им на труд в собствената им страна.