На лодка по течението на Дунав край видинското село Кошава се срещаме с човек, който е пораснал с реката и е останал верен на нейните ритми – Венцислав Николов, обявен за живо човешко наследство от ЮНЕСКО. С камерата на Андрей Рашев ставаме свидетели на един живот, изплетен между водата, вятъра и мрежите за риба.
„Плета мрежите, както живея – без да бързам. С размах“, казва Венци, който вече над 60 години не просто лови риба, а разказва истории чрез мрежите си.
Венци е последният от старите рибари в Кошава, които не просто хващат риба, а пазят традицията жива. Плете мрежите си на ръка – дънни, дълги километри, които се късат в камъните и корените по дъното на реката. Някога е помагал на старите рибари, днес сам е станал онзи, когото гледат младите с възхита – макар и все по-рядко.
Времето, което реката не брои
„Да не ловиш риба, ако живееш край Дунав, е престъпление“, казва с усмивка. Но и допълва, че времената са се променили – днес рибата е по-малко, реката – по-непредсказуема.
През септември местният рибен фестивал привлича погледа към него. Мрежите му – дълги, изящни, ръчно изработени – правят впечатление и така Венци е включен в списъка на ЮНЕСКО. Той не се чувства специален – просто „един човек, който си знае занаята“.
Риболовът като философия
На тръгване Венци ни дава не риба, а урок:
„Първия път може и да не уловиш. Чакаш да се стъмни, да се успокои. Риболовът е така – търпение, усет и постоянство.“
А денят при него тече като реката – без график, без суета. Само с ритъма на водата и движението на мрежите. В свят, който бърза да забрави, Венци от Кошава ни напомня какво значи да чакаш, да усещаш, да живееш в синхрон с природата.
Защото има хора, които не просто плетат мрежи – те плетат смисъл.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!