Защо "Света София" стана джамия

Недоволството в Турция расте, доверието към Ердоган спада. В такъв момент турският президент редовно вади по някой нов политически коз. Дали пък затова не реши да превърне истанбулската "Света София" в джамия, пита Дойче веле.

Решението храмът “Света София” да стане действаща джамия вече е взето, според в-к “Хюриет”

Ислямистите в Турция отдавна настояват сградата отново да стане действаща джамия. А това, че Ердоган сега изпълни тяхното желание, показва, че неговият запас от политически трикове е почти изчерпан. Ако „Света София“ действително се превърне в джамия, това ще е сигурен знак, че в Турция предстоят предсрочни избори, прогнозира в средата на юни вестник „Райнише Пост“. Ето, че това се случи: Върховният съд на Турция отмени решението на правителството от 24 ноември 1934 за статута на музей на бившата катедрала "Света София", предаде "Анадолската агенция".

Особената история на "Света София"

„Света София“ е построена през VI век като катедрален храм на Константинополската патриаршия и в продължение на почти 1000 години е била най-важната християнска църква. Когато през 15 век османците завладяват Константинопол (днешен Истанбул), те превръщат „Света София“ в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей. Тя е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3,7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

През отминалите години ислямското правителство на Ердоган обяви множество бивши църкви в Турция за джамии. Но музейният статут на „Света София“ остана недокоснат, макар сградата да бе използвана периодично и за мюсюлмански богослужения. Миналата година Ердоган например отхвърли исканията на ислямистите със забележката, че най-напред трябва да се напълни Синята джамия с вярващи, а после да се мисли за „Света София“.

Но позицията на Ердоган се промени. Сега обявяването на „Света София“ за джамия ще разгневи основно Гърция, за която сградата има голямо културно-историческо и религиозно значение, пишат германски медии.

Външното министерство в Атина вече подложи на критика провежданите в „Света София“ мюсюлмански молитви, тъй като това нарушава правилата на ЮНЕСКО. Но критиката отвън е добре дошла за правителството на Ердоган – тя му позволява да се представи като защитник на националните ценности и интереси на Турция.

Доверието към управляващите спада

Въпреки това не е сигурно, че Ердоган ще извлече политически ползи от трансформацията. Младите хора в Турция, а те са близо 20 процента от избирателите, не смятат, че този факт би имал съществено значение за страната. Но превръщането на някогашната християнска църква в джамия би могло да се превърне във фактор, който да закрепи разклатените позиции на управляващите. Вследствие на тежката икономическа криза, настъпила покрай коронавируса, доверието към ПСР е спаднало от 50 на 31 процента.

Социологът Ибрахим Услу, бивш съветник на ПСР, допуска, че е възможно догодина да има предсрочни избори. Той изтъква, че партиите от управляващата коалиция водят преговори за промени на избирателното право. А такива не биха били необходими, ако изборите са чак през 2023-та.