Жена осъди община за 5 000 лв., след като сама спаси бездомни кучета (видео)

Казус без прецедент в Пазарджишко – жена осъди община Лесичово за 5 000 лева, след като сама се погрижи за три бездомни кучета, а местната власт отказа да поеме отговорност.

Мариела Петрова – български адвокат, който живее и работи във Франция – закупила къща в село Лесичово. Една сутрин открила в канала женско куче с две малки, изоставени в окаяно състояние. Подала сигнал на 112, но институциите не реагирали.

Тогава жената взела нещата в свои ръце – с помощта на ветеринар извадила животните, които били обезпаразитени, лекувани и кастрирани. По-късно тя ги закарала в приют с цел осиновяване в чужбина. Всички разходи – за ветеринар, транспорт и престой – били документирани с фактури и внесени в общината.

Лесичово отказало да ги възстанови и Петрова завела дело. На първа инстанция го загубила, но след обжалване печели окончателно. Така съдът осъжда общината да заплати както разходите ѝ по животните, така и съдебните разноски.

От общината обясниха, че имат програма за бездомните животни, но поради липса на средства нямат собствен приют и работят с външна фондация.

„Не търся лична облага. Делото беше, за да накарам институциите да работят“, заявява Петрова, която и в момента се грижи за пет кучета в дома си.

Съдът осъди община за бездействие, но кучетата пак са на улицата

Историята от пазарджишката община Лесичово е повече от показателна – не институциите, а една жена свърши работата им. Адвокат Мариела Петрова спаси изхвърлено куче с две малки, плати ветеринари, транспорт и настаняване, а после осъди общината за 5 000 лева.

Това е прецедент, но и симптом на по-дълбок проблем: повечето програми за бездомни животни у нас съществуват само на хартия. Няма приюти, няма достатъчно средства, няма контрол. А междувременно хората се страхуват от глутници по улиците, а хуманното отношение към животните е оставено на ентусиасти и неправителствени организации.

Случаят в Лесичово е урок за всички общини: когато държавата абдикира, гражданите започват да търсят правата си в съда – и печелят. Но това не решава проблема по същество. България е страна от ЕС, в която все още се крием зад оправдания като „нямаме средства“ или „нямаме приют“, вместо да изградим трайна и ефективна система за кастрация, грижа и осиновяване.

Докато институциите прехвърлят отговорността, кучетата остават на улицата. А този съдебен прецедент ясно показва: отговорност има – и тя е на общините.